Animatrix

Ревюта на анимета и уроци
Deivid_h0tsh0t
приятел
Posts: 120
Joined: 11 Nov 2005, 21:22
Location: Света на Аниметата
Contact:

Animatrix

Unread post by Deivid_h0tsh0t »

Като за начало :
Аниматрицата е завършен проект от едно цяло, свързано със света на матрицата. Връзката й е такава, че сам всеки един епизод от анимето е свързан с другият. Не е много удачно да се гледа само част от цялата аниматрица, защото всеки има свое послание, което е включено в цялостният смисъл за матрицата. Всеки един епизод има свой собствен стил на рисуване, което подчертава режисьорската намеса. Различни истории случили се в света на матрицата.

Последният полет на Озирис
Режисьор : Анди Джонс (Andy Jones) Безспорно, когато излезе първият (един от първите ) филми създадено изцяло с компютърна анимация, а именно Final Fantasy беше хит не само за мен в кината. Достойният му съвременен конкурент без съмнение е “Последният полет на Озирис”. Да, прогресът на компютърната анимация е голям и гумените хората стават все по живи, сенките все по реалистични и т.н. Този епизод е неразделно свързан с Матрицата : Презареждане. Историята в него е, че корабът на Озирис попада и вижда как машините копаят към Зион. Бързайки да предупредят жетелите, докато кораба се опитва да се измъкне от преследващите ги машини, някой трябва да влезе в Матрицата и да остави съобщение. Джул е този човек, който рискува да го направи. Въпреки и десетминутно филмчето показва една жертвено готовност, която е доста позната за днешният зрител, който е свикнал, ако умира някой добър в края на филма, то той е загинал за добра кауза. ППНО не прави изключение в това отношение. Макар и банално показано по такъв начин, то изглежда велико. А и стилът на анимация ще ви хареса. Наблегнато е на смисъла за какво живеем и за какво искаме да умрем. Всеки избира сам живота си и смъртта си. Грешен избор няма, само различен. И всеки човек се бори за своят избор.

Втори ренесанс част 1
Режисьор : Махиро Маеда (Mahiro Maeda) В този епизод на аниматрицата, както и във втората му част ре разкрива историята за матрицата, как е започнало всичко. С простоватия, но страхотно анимиран стил на рисуване е повече на обхващането на повече обекти. Предимно изложени роботи в сцените дизайнът им е симпатичен и приятен. Историята на Матрицата е, че изкуственият интелект създаден от хората, който го използват за роб на своето съществуване, е избрал самостоятелен начин на съществуване в собствен “дом”, град наречен 01. Но ние хората заведяхме на града на роботите. Алчни хора, каквито винаги сме били и ще бъдем, но в това няма нищо лошо, ако не бяхме такива нямаше да сме хората, който се борят за интересите си. Това е нещото, което ни прави такива каквито сме… живи. Създадено от нас, искано от нас… Роботите посланици от 01 предложили проект за взаимопомощ, който бе отхвърлен от хората. Ако не можехме да притежаваме нещо ние го унищожавахме. Жаждата за знания ни доведе това. Изкуственият интелект, който мислеше но не чувстваше. Несъвършенството, което като нас погубва, когато не може да има.

Втори ренесанс част 2
Режисьор : Махиро Маеда (Mahiro Maeda) Несъвършенството, което ни прегази. Прегази нежните ни пълни с воля и енергия тела. Едва ли има по епична битка от тази във вторият ренесанс. Хората обявяват война на роботите и започват масови гонения на машини из целият свят. Единствено роботи в 01 успяват да оцелеят и да създадат армия с която да се защитават. Видно за човека че не може да победи военните машини и изкуствен интелект, те прибягват до план, който ги погубва. Човекът сам решава да сложи край на своя живот, дори и да не го осъзнаваше той вече бе обречен. Роботи срещу хора. Може би в далечно бъдеще. А изходът… единственият изход, който е оставен се нарича Матрицата. Живи сме, но за какво ли? Мислим, но за кого ли? Ние сме матрицата и матрицата е нас.

Отвъд
Режисьор : Коджи Моримото (Koji Morimoto) Тази анимтричка е нещо изключително. Нещо токова красиво и дълбоко, не е често явление. В “Отвъд” има нещо, което няма в другите аниматрици. Мистерията и идеята за логичното невъзможно приложение на матрицата. Детската радост и любопитство, търсенето на чудното, на новото, на котката. Историята тук е за едно момиче, което е загубило котката си и докато я търси попада на бъг в матрицата. Една къща с необикновени свръхестествени събития. Прекрасно допълваща е атмосферата към цялостното влияние на потънало усещане в Аниматрицата. Това е филмче, което те поразява силно, но не знаеш от къде или какво е било. Или не усещаш нищо, ако си го изгледал като машина или натискаш за няколко секунди паузата в края на филмчето замислено и озадачено. Това е епизодът с най-дълбока атмосфера за мен.

Матрикулация
Режисьор : Питър Чунг (Peter Chung) Както споменах всяко едно аниме се различава по стил на рисуване. Това е един доста особен стил (познат от Aeon Flux), осъвременен в Аниматрицата. Нека всеки само направи своят избор. Нека убедим дори и са лъжа в правотата. Струва ли си? Дали тогава правотата е истинска щом сме я излъгали. Понякога просто няма смисъл. Природата на човека го е създала да оцелява. Тази негова цел е амбицирана от желанието да присъедини и други на негова страна. Обединявайки се сме по силни и единни, е посланието на тази част. Дори достигната веднъж тази цел ще е вечна. Историята е за група хора, който живеят на земята и са извън матрицата. Примамват роботи и след като ги пленяват ги включват в създадена от тях микро-матрица, чрез която се опитват да внушат на роботското съзнание, че черният дух, който ги държи роби на матрицата е нещо зло и те трябва да се освободят от него. Така идеята е роботите да променят мисленето си за света, в който са живели по безболезнен начини. Успешни ли са опитите на тази група хора?

Детективска история
Режисьор : Шиничиро Уатанаби (Shinichiro Watanabe) Струва ли си да умреш за истината? Струва ли си да я узнаеш и несподелена тя да загина с теб? Нищо не се променя. Тогава защо го правиш? Е въпросът. Попитаха търсещият човек, а той отговори така : “Не е важно истината да се знае, по-важно е тя да бъде търсена.” Така и стана. Човек винаги е търсил и винаги ще търси. Стилът на рисуване е пин-айс приятно предимно черно-бяло с леки проблясъци на свят този епизод е наистина красив. Въпреки, че света тук в матрицата е малко по различен, нещо като смесица между 70-сте години на 20в. и бъдещето с плазмени монитори. “Детективската история” се разказва за човек, който отново живее в матрицата. Работи като частен детектив и получава задача да намери хакер с прякор Тринити. Детективът търси и задачата е трудна, дори на моменти е невъзможна, но ве пак той намира. Какво намери? Истината, а тя беше толкова голяма, че той трябваше да плати с цената на живота си за да я узнае. “Нека твоята жертва не бъде забравена, нека да се търси и нека да има кой да я търси.“ – добави по-късно търсещият човек.

Програма
Режисьор : Йошияки Каваджири (Yoshiaki Kawajiri) Бих казал, че това е едно от най-детайлно нарисуваните аниматрички. Не смая да кажа най-доброто или най-якото, защото всичките девет филмчета са уникални по стил на рисуване. “Програма” е едно доказателство относно изборът. Ако вземем решение то трябва да е наше, защото този момент, в който сме го взели ние сме знаели какво правим и никой друг не бива да решава вместо нас и да налага мнението си. Дори да сме сгрешили, тази грешка ще ни научи да не я повтаряме. Но ако питате мен грешен избор няма, има само различен. Историята се развива в тренировъчна симулация. Дуол се опитва да убеди партньора си в идеята, че е по добре да се върнат в матрицата и да живеят там без рисковете, на които са изложени сега. Този епизод ни учи на твърдост и непоколебимост при взимане на трудни решения под натиск. Никога не трябва да се усъмняваме в убежденията си или ако го направим, то това не трябва да се дължи на някой друг, а на нашата собствена преценка.

Световен рекорд
Режисьор : Такеши Коике (Takeshi Koike) Ако тренирах нещо, на което съм посветил целият си живот, аз със сигурност бих дал всичко за него дори и живота си, ако се наложи. Спортът на духа и на тялото, заедно с волята е толкова силно нещо, за което човек може да пренебрегне всичко и да узнае истината за истинският свят, в който вярва. Твоят свят. Светът на човек, който е винаги в търсене. Тази воля, която вдъхва кураж и сили, вяра, тя е източникът, който крепи търсенето и опознаването. Стилът по който е нарисувана този епизод е динамичен и разпънат като гротеска. Тук се разказва за един човек, който с помощта на силната си воля и тяло успява да се събуди от матричният сън. На предела на физическите си възможности той осъзнава какво е Матрицата. Малцина хора, като него разбират за съществуването на матрицата. За да стане това се изискват силна интуиция и чувствителност. Но волята на този човек победи всичко и той сам осъзна какво е да си свободен. Да умееш да бягаш. Да бягаш за свободата си и за чувството, че го можеш.

Приказка
Режисьор : Шиничиро Уатанабе (Shinichiro Watanabe) Волята и нейната сила. Силата да избираш, смелостта да го направиш. Това трябва да е идеята, която са се опитали да ни внушат братята в този епизод. Нарисувано динамично и почти гротеска, зацапано всичко, което не се движи е статично, а останалото е повече от живо. Въпросът който измъчва момчето е “Защо когато спи света му се струва по-истински, от колкото когато е буден?” За да узнае истината той трябва да рискува всичко. Историята е за едно момче, което чувства матрицата, но не я разбира. То игра важна роля и във филма Матрицата : Презареждане и Матрицата : Революции. Чувствайки се сам това момче се освобождава единствено поради силната си вярва в това, че не сам. Ако имах такава воля и такава вяра, аз сигурно щях да правя чудеса.

Като за край :
Аниматрицата е невероятно аниме. Във всеки един от епизодите е заключено послание, което трябва да се види от различните гледни точки и да се избере най-ефективното ми произношение, а именно - хармония. Всичките идеи на аниме са свързани с човека и неговите сетива, без който той е нищо. Затова трябва на всяко наше чувство или мисъл да се наслаждаваме и да се радваме, че го изпитваме.

линкче

angel_F
начинаещ
Posts: 5
Joined: 16 Nov 2005, 10:37
Location: на седмото небе броено от горе надолу

Unread post by angel_F »

Чесно казано много много не ми хареса тази аниматрица. Пълна е с много насилие, перверзий (може и да съм гледала не обработената версии), но който си пада по садо мазо ще го изкефи :D
Спри да броиш годините, защото знаеш, не е тайна, че никога не стават по-малко :)

Post Reply