Selected from Linux Selected from PHP
- Ubuntu 17.10 Install google's mod pagespeed for apache - PHP-Ubuntu-Youtube-dl simple script for converting and downloading youtube video or mp3
- Ubuntu SSH tunnel via proxy - PHP while loop with every row with a different color
- Install GoAccess Apache Log Analyzer Tool on Ubuntu 17.10 - PHP use while loop in function
- SSHFS and map folder with a proxy - PHP List Files And Folders As links
- How to connect to SSH server with a proxy - PHP Extract Text From String
➥ Писателското кафене рухва за една нощ
Added by admin on 02-05-2017 and keywords: [ Print Article ]
През 30-те години на миналия век в София има няколко заведения на литературната бохема - Арменското кафене, кръчмите "Луката", "Копривщица" и др. "Пъпът" на творческата ни интелигенция обаче е "хвърлен" в кафе-сладкарница "Цар Освободител" до Руската черква. Тук е първото приобщаване на оня пъстър, неспокоен свят на българския елит, който през идните четири десетилетия щеше да има най-сетне едно сигурно малко убежище.

В началото на века къща на това място построява търговецът Тодор Балабанов - бивш депутат, един от създателите на Съюза на индустриалците у нас. Долу първоначално е склад, но мястото очевидно е орисано за култура - тук през 1907 г. галеристът Тръпко Василев организира първата художествена изложба в София. Следващата година македонецът Коста Стоянов, неуспял скиталец из Америка, открива на партерния етаж кафе-сладкарница. Тя е с прозорци до земята - нещо рядко срещано тогава у нас. Той скоро умира и заведението се поема от брат му Иван и негв сътрудник, също от Костур. На едната страна те поставят голяма снимка на родния си град, а на другата - грамадно огледало , което удвоява помещението. По парижки маниер през лятото опъват тента и подреждат масички по тихия някога тротоар на "Раковска".

Тъй като сладкарницата е стратегическо място по пътя между Университета, Народното събрание и Двореца, тя скоро става свърталище на журналисти. Тук винаги може да бъде "заловен" някой политик, общественик или друг актуален персонаж. С годините обаче, писателите вземат превес - Иван Вазов, Пенчо Славейков, Кирил Христов, Елин Пелин, Теодор Траянов, Асен Разцветников, Стоян Загорчинов, Симеон Радев, Яна Язова... Всеки от тях или компанията му, има постоянно запазена маса, на която друг не сядал без покана. Самотен на масата си обичал да бъде единствено Йордан Йовков - рядко там присядал само Добри Немиров, с когото, кой знае защо, си говорят само на турски ...До големия прозорец към "Раковска" се настаняват сътрудниците на "Златорог" - Елисавета Багряна, Йордан Стубел, Дора Габе, Георги Цанев, Ана Каменова и др.

Художниците също имат добро представителство - тук редовно могат да се видят Сирак Скитник с Борис Денев, Маша и Дечко Узунови. Около 1920 г. с вехт костюм и трескави очи около тях се навърта и Иван Милев, който отвреме навреме спотаено кашля.

Най-лична, току срещу входа на сладкарницата, вляво под парапета, е масата на "селските демократи" - мастития Константин Петканов, слабичкия Илия Бешков с вечното кепе на главата и розовобузия композитор Любомир Пипков. Петканов ниже мъдри приказки и сентенции, но току се оглежда за някой редактор, на когото да продаде новия си разказ, предварително заплащан по 500 лв., вместо обичайните 300. Бешков, Дечко и Никола Маринов пък наблюдават под око братята писатели, за да ги изтипосат в рисунка или остроумна карикатура. "Големият удар" обаче е на Александър Добринов, в чийто уникален шарж от 1935 г. са изобразени 106 от най-известните посетители на сладкарницата - литератори, учени, публицисти, актьори, певци, архитекти, издатели, политици.
Сладкарницата се слави още като "Дом на клюката" - тук може да се научи всичко за всички, че дори и неслучилото се. Местна знаменитост е келнерът Коста, който не само услужливо разнася клюките, но и често скришом от шефовете си черпи закъсалите гении на перото. Той се прочува и с неповторимото си кафе каймаклия, чието приготвяне си остава негова тайна - дори го възпяват в стихове.

Любителите на женската хубост пък дежурят по обяд зад витрините към булеварда, за да наблюдават разхождащия се столичен хайлайф.
След 9-ти септември голяма част от героите на Добриновия шарж са изселени или пратени по затвори и концлагери, а някои като главния редактор на "Зора" Данаил Крапчев - направо ликвидирани. Писалтеското кафене е превърнато в магазин за сувенири и галерия. На втория етаж са канцелариите на Комитета за културни връзки в чужбина.

През 1976 година се разчува, че комисията, занимаваща се със съдбата на старите сгради, е предложила емблематичното здание да бъде разрушено. Острата реакция на интелектуалците осуетява това решение, но само за известно време. Една нощ сградата е разрушена и столичани осъмват пред купчина развалини.
Това е било само началото на гиганатоаманските идеи за преустройство и модернизация на столичния център. Канели са се да "гътнат" такива сгради като Двореца /на негово място се е предвиждал огромен паметник на хан Аспарух/, Природонаучния музей, Военния клуб, чак до днешното Австрийско посолство.

@All rights reserved with Copyright Webleit.info 2018 by Sonik_Blast [ Site Map ] [ RSS ] [ YouTube Mp3 Downloader and converter ]