Луис Ройо е роден през 1954 г. в Олая малко градче в Теруел; Малко след раждането му семейството се премества в Сарагоса, където той за пръв път тръгва на училище. Ройо споделя, че първият му спомен е как седи пред големите прозорци на училището и скицира рисунките, дадени му от неговия учител.

Поради финансови причини първоначално се записва да учи техническо чертане. Скоро открива, че геометричните форми не го удовлетворяват напълно, затова се прехвълря да учи рисуване, декорация и вътрешен дизайн в Индустриалното училище и Училището за приложни изкуства. Комбинира ученето с работа като вътрешен дизайнер за няколко студиа през 1970 и 1971 г., като през същото време рисува.

Повлиян от май ‘68 г., работи върху плакати със социална тематика, които излага в групови изложби между 1972 и 1976 г., а през 1977 г. следва серия индивидуални изложби.

Около 1978 г. Ройо открива комиксите за възрастни на художниците Енки Билал (Enki Bilal) и Мьобиус (Moebius). Те го вдъхновяват да започне да рисува кратки комикси за различни фензини, които през 1980 г. представя на Панаира на комиксите в Ангулем
През 1979 г. изоставя работата си и се отдава изцяло на илюстрирането, като за две-три години стига до старниците на списания като “1984”, “Comix international”, “Rambla” и дори – епизодично – в “El Vibora” и “Heavy Metal”.

През 1983 г. срещата му с Рафаел Мартинес (Rafael Martinez), организатор на Панаира на комикса, 1983 г. в Сарагоса, води до публикуване на творбите на Ройо и извън Испания - в САЩ, Великобритания и Швеция. Започва да рисува корици за нашумели издателски къщи. Американските списания “Heavy Metal” и “National Lampoon” и доста европейски списания, като “Cimoc”, “Comic Art”, “Ere Comprime”, “Total Metal”, също търсят неговите услуги за илюстриране на кориците си. Междувременно, Ройо рисува и обложки за видеокасети и компютърни игри.

През 1985 г., успоредно с работата си като илюстратор, Ройо успява да довърши първият си експериментален комикс. От този момент насетне Ройо постепенно започва да рисува все повече собствени разработки, за сметка на поръчките. По-голяма част от тези му творби са изкупени от различни медии или са включени в сборни проекти.

През 1992 г. публикува първия си сборен проект – Women.

През 1995 г. все повече издателства започват да се интересуват от работите на Ройо – След успехът на първия си сборник, през 1994 г. публикува и албума Malefic, съдържащ повечето му илюстрации, който налага един нов, различен, пълнокръвен свят. В Malefic виждаме разкриването на илюстратора – илюстратор, който може не само да обрисува един фантастичен свят, но също така и да пресъздаде историята и да вдъхне живот на героите, дали названието на книгата. Същата година Women е преиздаден, а американския “Пентхаус” публикува статия за Луис Ройо и неговото изкуство.

През 1997 г. нарастващият интерес на Heavy Metal към Луис Ройо се изразява в поредица корици и календари, а също и в Галерията на списанието, посветена изцяло на Ройо.

Стилът на Ройо постепенно се променя и става по-предизвикателен и интимен.
Най-същественият сборник засега е Fantastic Art. Публикуван през май 2004 г., той е най-пълната възможна колекция произведения на Луис Ройо. Издаден е в два варианта, като малотиражното луксозно издание доказва колко важен е подборът. Фантазията и реалността на художника се сливат в едно чрез образи, в които е представен авторовия поглед върху света, върху митовете и легендите, които са го оформили в сегашната му форма. Това е космогонична визия на реалността, в която бъдещето бива изправено пред собствените си предизвикателства.

Преместването в Готическия квартал в Барселона води до промяна в начина на работа на Ройо - той се връща към рисуването върху платно.
Придобива известността си на илюстратор, чрез много хеви метъл групи от различни страни (Германия, Италия, Испания и др.), които използват картини на Ройо за обложки на собствените си албуми. Измежду последните му работи са обложките на последните два албума на австрийската група Avalanch.