Selected from Linux Selected from PHP
- Ubuntu 17.10 Install google's mod pagespeed for apache - PHP-Ubuntu-Youtube-dl simple script for converting and downloading youtube video or mp3
- Ubuntu SSH tunnel via proxy - PHP while loop with every row with a different color
- Install GoAccess Apache Log Analyzer Tool on Ubuntu 17.10 - PHP use while loop in function
- SSHFS and map folder with a proxy - PHP List Files And Folders As links
- How to connect to SSH server with a proxy - PHP Extract Text From String
➥ Дени Дидро
Added by sonik on 02-05-2017 and keywords: [ Print Article ]
ДИДРО Дени (Diderot, Denis) (1713–1784), философ, романист и художествен критик. Роден е на 5 октомври 1713 г. в Лангре (Шампан) в семейството на ножар. Образованието си получава в йезуитския колеж в Лангре, впоследствие вероятно учи в парижкия Колеж д`Акур. Отказва се от църковната кариера. Сам работи за прехраната си – дава частни уроци, пише статии за различни издания и не малко пари получавал от съчиняването на проповеди. Кръгът на неговите приятели през този период е изпълнен с бедни и нищожни интелектуалци, сред които Дидро има огромен авторитет. През 1741 г. дидро се влюбва в Антоанета (Нета) Шампен, която живее в крайна бедност с овдовялата си майка. Те решили да се оженят и Дидро отива в Лангре да каже за това на семейството си и да получи част от семейното състояние. Тогава баща му го затваря в затвора. Избягвайки от тъмницата, Дидро се връща в Париж, където с Нета тайно се венчае. Съпрузите съвсем не си подхождали един на друг – Дидро не бил верен, а Нета с времето станала непоносимо свадлива и въпреки това те никога не се разделят. В началото на 40 – години получил поръчка да преведе “Разсъждение за достойнството и добродетелите” (Inquiery Concerning Virtue and Merit)на Шофтсбъри, до този момент малко известен във Франция. По това време Дидро – философът вече е достигнал зрелостта, за да се самоопредели като атеист, материалист, детерминист и скептик. Заедно със своя приятел Ж. Л. Даламбер той получава покана да работи над едно ново начинание – “Енциклопедия” или “Тълковен речник на науката и изкуството”. Издателят разглеждал този речник просто като превод на Енциклопедията на Е. Чембърс, но усилията на Дидро и Деламбер я превръщат във обемно издание за съвременното състояние на знанията във Франция. В този период Дидро написва епикурейския си роман в духа на “либертинството” “Нескромни съкровища” (Les Bijoux indiscrets). Философската репутация на Дидро бива подложена на ново изпитание. Неговото дръзко “Писмо към слепите за назидание на зрящите” La Lettre sur les aveugles l'usage de ceux qui voient) го праща в затвора, където той лежи около четири месеца. След излизането му от затвора работата над Енциклопедията се възобновява. Привлечени са много водещи представители на науката и изкуството по това време. Волтер също се включва в работата. Скоро след публикуването на първия том на Енциклопедията Дидро публикува “Писмо за глухите и немите” (La Lettre sur les sourds et muets). Около 1756 г. под впечатление на случайно попадналата в ръцете му пиеса на Голдони “Истински приятел” Дидро написва драмата “Извънбрачния син” (Le Fils naturel). В развитието на действието е близък до пиесата на Голдони (мястото на действие в тези произведения са почти един и същи), но Дидро се стреми да предаде на конфликта по-сериозен философски характер. В съпътстващия пиесата трактат героят набелязва програма за нов реформиращ се театър, който да превъзмогне условностите на класицизма. Недоброжелателите му побързали да го обвинят в плагиатство, а пиесата има огромен успех. Втората му пиеса “Бащата на семейството” (Le P re de famille) влиза в репертоара на “Комеди франсез”. Съчиненията му, в които той излага своите разбирания за театралното изкуство и концепцията му за новата драма имат огромен резонанс особено зад пределите на Франция. Жан – Жак Русо запознава Дидро с немския литератор Ф. М. Грим, който издава ръкописния вестник “Кореспонданс литерер” с цел да запознае кралските особи с културния живот на Париж. Започвайки през 1759 г. Дидро регулярно (два пъти годишно) организирал изложби на живопис в Лувъра, наречени “Салони”. Готвейки статиите за тях Дидро посещава знаменитите френски художници. Неговите пространствени “обозрения” по формата си често представляват сюжетни повествувания или философски фантазии, обхващащи най-различни теми. С тези и други съчинения възниква системата на естетическите възгледи на Дидро, тясно свързана с неговата естетическа концепция. Тази връзка добре се вижда в “Парадоксът на актьора” (Paradoxe sur le com dien). Това съчинение било започнато като отзив за книгата, посветена на английския актьор Д. Гарик, но прераства в диалог за изкуството и актьорската игра. Впоследствие “Парадоксът на актьора” е обсъждан и оспорван от много актьори и прераства в разискване на по-широки теми. Дидро обосновава парадокса с това, че таланта изисква висока цена – надарените с талант хора се превръщат в безчувствени чудовища. В средата на 1760 г., когато работата над Енциклопедията почти била завършена, Дидро, за да набави зестра за дъщеря си, решил да продаде библиотеката си. Неговият приятел и работодател Грим, благодарение на “Кореспонданс летерер” добре се познавал с руската императрица Екатерина ІІ и й предложил да вземе библиотеката на Дидро. Екатерина се съгласила, поставяйки условието, че Дидро ще остане собственик на библиотеката и ще стане неин личен библиотекар. Дидро става съветник на Екатерина ІІ по отношение на живописта и й помага да сложи началото на Ермитажа. През 1773 г. Дидро отива в Санкт – Петербург, където е посрещнат с особени почести. В няколкото трактата, написани за Екатерина ІІ през този период и по-късно, той се опитва (при това с успех) да разясни злото от абсолютната власт, склонен е да освободи крепостните селяни. Пътуването разклаща здравето му, но това не му пречи още много години да се занимава усилена литературна дейност. Той започва обширен материал за своя приятел Г. Рейнал, който пише “История на двете Индии” (Histoire de deux Indes), в която рязко критикува колонизаторската политика на Франция. Публикува обширно “Есе за Сенека”, където се опитва да оправдае философа и държавния деец, в когото обичайно са виждали въплъщение на лицемерието. На ръкопис остава голям тракат по физиология. През февруари 1774 г. получава удар и през същата година на 31 юли Дидро умира. Съгласявайки се с последното желание на своя баща, дъщерята на Дидро – Анжелика отнася не напечатаните ръкописи на Екатерина ІІ. Литературното наследство на Дидро съставлява две групи произведения. Първата – това са неговите съчинения, напечатани приживе и представляващи огромен, но по-скоро само исторически интерес. Втората – това са няколко знаменитите произведения в проза, малко известни на съвременниците му и повече популярни сред нашите съвременници Това са “Монахинята” (La Religieuse), в която се съдържат великолепни изследвания за психологията на монашеския живот. Най-вероятно Дидро не е показвал този свой роман на своите приятели. Романа е пубилкуван малко перди смъртта му в “Кореспонданс литерер”. Още по-голяма прикритост той проявява към “Племенника Ремо”. Това необичайно произведение, което е любимо на Гьоте, (който го превежда на немски) Хегел, (който го споменава в “Феноменология на духа”) Маркс, Фройд (който открива в него примери за Едиповия комплекс) самия Дидро не успява да публикува. Произведението предизвиква много интерпретации, но в определено отношение то представлява размишление за природата на гениалността. В диалогът участва философ (можем да го наречем второто “аз” на Дидро) и неговият познат Жан – Франсуа Ремо – не успял композитор, запуснал се човек, който живее в нищета и се е прославил само с екстравагантните си теории и шеги. Нуждата заставя Ремо да води паразитно съществуване. Второто “аз” на Дидро ту се забавлява, ту изпитва към събеседника си отвращение, но признава, че да опровергае доводите му съвсем не е лесно. За самия Ремо е ясно, че начина му на мислене и на живеене ще доведат до фаталния му край и той, лъжейки се във всички свои упования, се опитва да намери опора в цинизма, но и цинизмът се оказва ненадеждна опорна точка. През 1769 г. Дидро написва изпълнения с пародия сократстичен диалог за материализма “Сънят на Деламбер” (R ve de d'Alembert). Последното велико произведение на Дидро е “Жак – фаталист” (Jacques le fataliste), в което става дума за един безименен Господар и неговия слуга Жак, които си съперничат един друг за власт. Взаимоотношенията между двамата се възприема като притча.

@All rights reserved with Copyright Webleit.info 2018 by Sonik_Blast [ Site Map ] [ RSS ] [ YouTube Mp3 Downloader and converter ]