Selected from Linux Selected from PHP
- Ubuntu 17.10 Install google's mod pagespeed for apache - PHP-Ubuntu-Youtube-dl simple script for converting and downloading youtube video or mp3
- Ubuntu SSH tunnel via proxy - PHP while loop with every row with a different color
- Install GoAccess Apache Log Analyzer Tool on Ubuntu 17.10 - PHP use while loop in function
- SSHFS and map folder with a proxy - PHP List Files And Folders As links
- How to connect to SSH server with a proxy - PHP Extract Text From String
➥ Георги Марков
Added by sonik on 02-05-2017 and keywords: [ Print Article ]
Георги Марков
(1.03.1929г. -11.9.1978г.)

Роден на 1 март 1929 г. в София. След гимназията завършва висше образование по индустриална химия, работи няколко години по специалността. След 1959 г. става професионален писател. Започва една силна и успешна писателска кариера - романа "Мъже" (1962), посрещнат от младото поколение като колективно автобиографично свидетелство, новелите в "Портрет на моя двойник" (1966) и особено в "Жените на Варшава" (1968) и др. Но постепенно безпощадният критицизъм на Марков, нравственият му максимализъм натрупват в съзнанието му "чувство на непоносимост" (както сам го определя в по-късен репортаж) - към бита на "социалистическия писател", към двойния морал на комунистическите велможи, към жестоката и просташка хитрост на диктатора Тодор Живков. Така влиза в остър конфликт с наблюдаващите културата идеологически партийни цензори заради няколко свои пиеси, които една след друга са свалени от сцена (някои още на първото представление). Инцидентът със "закритата" премиера на "Аз бях той" (гледана само от партийни апаратчици и верни на социалистическия реализъм критици) в Сатиричния театър в София на 15.VI.1969 г. става повод за съдбоносното решение на Марков да емигрира.

За кратко живее в Италия при брат си и в Германия. През 1970 г. се заселва в Лондон, където работи в българската секция на Би Би Си, сътрудничи на Радио "Дойче веле". Издирените наскоро документи от архивите на Държавна сигурност (самото досие на Марков се смята за унищожено веднага след падането на Берлинската стена) свидетелстват, че още от първите месеци на емигрирането му ДС следи дейността му и буквално всяка негова стъпка. Многозначителен е и псевдонимът, под който е разработван - "Скитник".

В края на 1972 г. в София е инсцениран задочен процес срещу него и е осъден на 6 години и половина затвор по печално известните чл. 101 и 108 от Наказателния кодекс (обв. акт 7172 и присъда от 26.12.) за "поставяне в услуга на чужди организации във вреда на НРБ [...] с цел да отслаби властта [...] написал коментари и есета с клеветнически твърдения засягащи държавния и обществен строй в НРБ". Следващите години дори споменаването на името му публично носи репресии.

И в емиграция Георги Марков не забравя пошлостта, насилието и лицемерието на тоталитарната система, чувства се длъжен непрекъснато да отправя своите послания към останалите в "лагера" сънародници. Предупреждаван е многократно от посредници на управляващите комунисти и ДС да прекрати антикомунистическата си дейност, особено във връзка със знаменитите "Задочни репортажи за България". През 1977-1978 г. те се излъчват веднъж седмично по радио "Свободна Европа" и се слушат с огромно внимание в България, като изиграват решаваща роля за формирането на антикомунистически опозиционни становища и поведения. Ето изречения от тях: "И така, Партията е България. И, разбира се, България е Партията. Всеки е българин дотолкова, доколкото е в крак с Партията. Иначе не е никакъв българин - колкото и да обича родната земя, колкото и да се гордее с историята, колкото и добре да знае български език." ("Мила Родино, ти си земен рай"). "Струва ми се, че единственото масово чувство, изразено от българския народ към чужда държава, е това спрямо СССР и то най-меко казано е чувство на неприязън (...) Постепенно антисъветската вълна стихна и чувството на ненавист премина в апатия. За огромното мнозинство от хората България е "продадена" на СССР завинаги и докато съветската държава съществува, нищо не може да бъде променено" ("Любовта към Големия брат").

Този изобличителен патос на публицистиката на Марков в емиграция е основен за дейността му, макар че за кратко време се създава впечатление, че той ще се реализира и в други области - например през 1974 г. пиесата му "Архангел Михаил" печели първа награда на театралния фестивал в Единбург, преработва "Жените на Варшава", създава няколко новели в съавторство с Дейвид Филипс ("Достопочтеното шимпанзе" и др.). В същото време той е силно критичен и към нравите на източноевропейската емиграция, към деструктивните прояви на завист, съперничество и интригантство (за това свидетелстват писмата му до по-младия писател Димитър Бочев, също емигрант в Германия). Изобщо в посланията до сънародниците си Марков е чужд на идеализацията на западния свят, макар да посочва главните му достойнства и на първо място - свободата.

Репортажите на Марков стават все по-изобличителни и убедително остри, така че на най-високо място (според последни изследвания) се взема решение за физическото му ликвидиране (около 9 септември - датата на т. нар. социалистическа революция през 1944 г., национален празник на комунистическа България, и 7 септември - рождения ден на Живков). На 7-и на моста Ватерлоо на Темза е ранен смъртоносно с микроскопична сачма с рицин, монтирана във върха на чадър. Умира мъчително в лондонска болница. Вероятно заповедта е дадена устно от самия Тодор Живков. Бившият генерал от КГБ Олег Калугин свидетелства в мемоарите си, че в КПСС е разисквана молбата на българското държавно ръководство КГБ да помогне за ликвидирането на Марков.

Убийството на Георги Марков не само не го "премахва" - той става мит в България и по света. "Свободна Европа" продължава излъчването на текстовете му. "Задочни репортажи за България" са издадени в два тома в Цюрих през 1980 и 1981 г., множество екземпляри се пренасят тайно в България и се предават от ръка на ръка, четат се като откровение. Тяхна подборка се издава и във Франция, Англия и САЩ. След демократичните промени в България през ноември 1989 г. творчеството на Георги Марков се завръща и в България. Безсилни, тайните служби обаче не се посвениха да го обявят за свой агент и сътрудник, така че емигрантството му е било една "командировка", а убийството му - тяхна вътрешна работа. Същото твърдеше и Тодор Живков в интервю по Българското национално радио месеци преди смъртта си през 1998 г. Но внимателното изследване на запазеното от архивите показва, че няма никакви данни за такова сътрудничество. Делото по убийството му не е прекратено и до днес.

На 28 декември 2000 г. Георги Марков е удостоен посмъртно с най-високото българско държавно отличие - орден "Стара планина".

@All rights reserved with Copyright Webleit.info 2018 by Sonik_Blast [ Site Map ] [ RSS ] [ YouTube Mp3 Downloader and converter ]