Selected from Linux Selected from PHP
- Ubuntu 17.10 Install google's mod pagespeed for apache - PHP-Ubuntu-Youtube-dl simple script for converting and downloading youtube video or mp3
- Ubuntu SSH tunnel via proxy - PHP while loop with every row with a different color
- Install GoAccess Apache Log Analyzer Tool on Ubuntu 17.10 - PHP use while loop in function
- SSHFS and map folder with a proxy - PHP List Files And Folders As links
- How to connect to SSH server with a proxy - PHP Extract Text From String
➥ Образът на митичният герой (Илиада-Омир-22ра и 24 песен)
Added by sonik on 02-05-2017 and keywords: [ Print Article ]

Най-високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл е „Илиада”. Героичното начало е определящо в Омировото произведение. Най-явни са неговите измерения в поведението на безстрашните воини, когато се изправят едни срещу други в битки, за да защитят своята войнска чест и достойнство.

Сред мноществото, които блестят на бойното поле, безспорно доминира Ахил. Той е типичен епически герой, който въплъщава в себе си идеала на древните гърци за истинския воин. Физически красив - едър, рус, бързоног, със свръхчовешка енергия- като разрушителна стихия. Най-силен измежду всички ахейци, мъжествен и храбър, Ахил не познава страх от врага. За да подчертае качествата му, Омир го нарича „богоравен”, „богоподобен”, „планински ястреб”, „кучето на Ориона”.

В 22ра песен- предводителя на ахейците е очертан с качествата си на воин най-пълноценно в двубоя му с Хектор.Стремежът и ожесточението, с които Ахил се хвърля в боя, са провокирани от омразата към Хектор, убил най- близкия му приятел - Патрокъл. В образа на ахейския воин се проявява противоречивостта на неговия характер- първоначално ръководен от благородни подбуди като приятелството, заради което тръгва да мъсти, а после оставил се във властта на примитивните чувства, и не приемайки предсмъртната молба на своя противник. Така у Ахил се изявяват остатъците от по-старо, варварско мислене с типичната жестокост и безсърдечност на воина.

Другият образ на „висок” герой е Хектор. Най-видният сред троянските воини, той, също като Ахил, е физически красив, снажен и привлекателен, тялото му е силно и атлетично, осанката- горда и величествена. Използваните от Омир издават пристрастието към този герой като определя троянския вожд като „славен”, „блестящ”, „снажен”, „велик”. Хектор е идеал на древните гърци за човешка личност, съчетала в себе си величието на воина с качествата на достоен син, съпруг и баща.

За разлика от повечето ахейски воини, Хектор не воюва за богатства и лични облаги- той защитава народа и родината си. Ръководен е от първостепенната грижа за Троя и троянци, чиято съдба зависи от храбростта на воини като него.

Обаянието на Хектор е вътрешен двигател и смисъл на героичното в живота на троянските воини. Неговото неучастие в битката означава, че Троя ще бъде победена, а близките му ще се превърнат в роби на ахейците. Ако Хектор достойно приеме смъртта, ще остави за поколенията опазен идеала за героичен, достойно изпълнен дълг. Ще обезсмърти своето име и това на Приамовия род, ще остави пример за подражание на своя син Астианакс - бъдещия цар на Троя.

Неизбежният двубой в 22 песен между първенците на двата враждуващи лагера, Ахил и Хектор, е кулминация, а смъртта на Хектор е развръзка на поемата. Двубоят между двамата герои е драматичен и неравностоен - един полубог срещу обикновен смъртен, макар и Зевсов любимец. В тази битка Хектор се проявява като по-цивилизован от противника си, по-човечен, преодолял първичния инстинкт на безмилостна жестокост. Той се издига над варварските обичаи, предлагайки на Ахил взаимно да си обещаят да не оскверняват телата си.

Героите на Омир са плод на своето време. Те са типични представители на класическия героически епос. Чрез тях авторът на „Илиада” изразява своето преклонение пред героите от античността и създава образи за подражание в своето съвремие, които обаче оставят трайни следи и в културната памет на следващите поколения.

Както лют змей в планините,
наситен със билки отровни,
В свойто леговище пътник издебва;
от ярост обхванат,
грозно се взира със поглед разискрен, пред входа се вие;
също тъй Хектор стоеше с негаснеща злоба в душата,
щита си бляскав опрял до издадена
крепостна кула.
Грозен е гневът в душата на Хектор. Сравнението: „Както лют змей..., наси¬тен със билки отровни... ”, разкрива раз¬рушителната стихия на „негаснеща зло¬ба”. Тя отнема духовната устойчивост на бойна мигове преди боя. Вътрешен смут изпитва Хектор, но не от липса на смелост, а от ясно осъзната грешка. От гордост и лично честолюбие той е донесъл гибел за троянските войни.

Тъй като вече погубих войската
със моята глупост, аз се боя от троянци и
дългополи троянци, да не би някога някой по-долен от
мене да каже: „Хектор, подведен от своята сила,
погуби народа! ”
Чувство на срам е обзело героя. Почит¬та и уважението на „троянци и дългополи троянки” към него е разколебано. Тъм¬на сянка сякаш пада върху извоюваното с чест героично име на Хектор. Душата помръква пред позора, застрашаващ слабата му на герой - защитник на Троя
Горд с произхода си , Хектор - син на Приам-царя на Троя, достойният воин страда дълбоко от все още неизпитано унижение. Чувства се слаб и по човешки разколебан в нравствените ценности на личността си. Той е не само герой, но и достоен потомък на славен царски род. Опетненото му име ще остане в па¬метта на троянци. Съмнението расте. Мислите му са тревожни. За първи път Омир представя епически герой по човешки развълнуван и разколебан в необ¬ходимостта от продължилата вече де¬сет години война. Достатъчно разумен ли е бил поводът и основателна ли е била причината за водените кръвопролитни битки? Отговорът на тези тревожни въпроси предизвиква противоречиви раз¬мисли у Хектор:

в бой да убия Ахила... или геройски
да падна... Или пък щита изпъкнал и шлема си
тежък да снема...
па да се втурна смирено така при Ахил...
за да му кажа, че връщам Елена и
заедно с нея всички богатства, които със кухите
кораби в Троя цар Александър докара - причина за
нашата свада.
Ала защо се вълнува душата ми с
мисли такива?

„...да убия Ахила... или геройски да падна...
Вариантите за избор са различни, те измъчват душата на Хек¬тор: Но над всички възможни решения застава чувството за воинска чест и достойнство. Вълнението на човека отстъпва пред дълга на героя. Родният град очаква достойна защита от най-храбрия сред храбрите. Славата на героя се отстоява във всяка битка. А тази, пред която е изправен Хектор, е най-решителната, може би последната в живота му. И той е готов да приеме предизвикателствата на съдбата.

Чакаше тъй разсъждаващ; към него
Ахил се отправи,
истински бог Ениалий, опасен във
бой шлемовеец,
страшния прът пелионски размахал
над своето дясно
рамо, и святкаше мед върху него,
подобно на блясък
от разгорели огньове от
изгряващо слънце.

Хектор посреща Ахил „богоравен” видимо спокоен. Ахил -„богът” на войната излъчва сила и мощ. Неслучайно Омир го сравнява с бог Ениалий - символ на ужаса от страшни битки, непосилен за човешките възможности. Самият Ахил внушава подобно усещане у всички тро¬янци. Но сега, изправен пред Хектор, той надхвърля обикновената човешка представа за сила и мощ. Ахил е въплъ¬щение на огнената стихия на войната, която носи опустошение и смърт за всички, изправили се на пътя й. За това говорят „огнените” доспехи, сравне¬ни с „разгорели огньо¬ве”. Но Ахил е и „изгряващо слънце” в боя. Чрез много метафори Омир загатва за неговата предстояща победа. От Ахил струи непобедимата сила на воина, а тя е същинският „живот” на героя, който тър¬си единствено славата в страшна, но победна битка. Както слънцето е източник на живот, но и на природни бед¬ствия, така и Ахил е олицетворение на самата стихия на войната. Като слън¬це „изгрява” в боя. Носи славни победи за ахейци и много смърт на бойното по¬ле за троянци.

Хектор изтръпна, когато го зърна;
загуби той смелост да го дочака и
почна да бяга, подмина Вратите...

Най-смелият сред троянските воини е обхванат от ужас пред свръхчовешката сила, която излъчва Ахил „богоравен”. И той три пъти опасва „града на Приама”, преследван повече от мисълта за страшното видение, изправило се пред него, отколкото от страх и слабост пред реалния си противник. Хектор е не само воин, но и човек. Изпитва ужас от грозното лице на войната, естествен за всеки смъртен. Боговете слагат край на обзелите го слабост и паника. Древните вярват в идеала за епически герой. Неговата смърт е красива и се помни от поколенията. Хектор ще загуби битката. Смъртта му е предопределена от боговете. Но той ще напусне земния свят не като страхливец, а като герой, достойно посрещнал смъртта. Без ге¬роизма на Хектор победата на Ахил гу¬би епическата си стойност. За да докаже силата си, двойно по-голяма смелост е нужна на Троянският „шлемовеец”. И той я „по¬лучава” от Атина Палада, която пред¬лага измамна подкрепа, приела образа на Деифоб - брата на Хектор. Богинята закриля Ахил. Тя же¬лае неговата победа, но извоювана сре¬щу достоен противник. Образът на род¬ния брат връща смелостта на троянс¬кия воин.

Няма да бягам от тебе, тъй както
по-рано, Ахиле. С тичане трижди опасах града
на Призма, не смеех в бой да те чакам. Сега ме подтиква
сърцето отново да те пресрещна: аз теб да убия или
да загина
Хектор е човек, изтъкан от сила и слабост. Той изпитва ужас от войната, въплътен в страшния образ на Ахил, но любовта към родната Троя е по-силна от естествената човешка сла¬бост в него. Хектор надмогва страха и застава срещу ужасното лице на безми¬лостната война, одухотворена сякаш в страшния воин Ахил:
Дочаканата смърт в честен и открит двубой за Хектор е раздяла с живота, но постигната вечна слава за паметта на героя. Затова и тялото на убития не бива да се осквернява. Това е посегател¬ство върху честта на героя и поруга¬ние на светлата му памет. Хектор се готви за победа, но и за смърт. И при двата възможни изхода от битката иска да остане достоен човек и смел воин:
Твоето тяло не ще осквернявам,
щом Зевс олимпийски днеска ми прати победа и щом
ти душата изтръгна. Само ще смъкна, Ахиле, прочутите
твои доспехи, а пък трупа ти ще дам на ахейци:
и ти тъй да сториш!

Гневно го смери под вежди Ахил
бързоног и му Каза: „Хектор омразен! За договор нищо
недей ми продумва! Както човеци със лъвове клетви за
вярност не сключват, както и агнета с вълци не могат
да бъдат другари,
тъй между мене и тебе не може ни
обич да има, нито пък клетви,...
Няма спасение вече за тебе... Ти днес
ще изкупиш
моите мъки по скъпи другари,
убити от тебе.

И Ахил, подобно на Хектор, се стреми към безсмъртна слава, която търси в битка. Така той въплъщава идеала за епически герой, но се изправя срещу Хектор, воден от омраза и желание за мъст. Той е по-близо до изконните при¬родни стихии, бушуващи у човека, отколкото до истински хуманното и благо¬родно поведение на епическия воин. Заслепен е от ярост, която потиска човешкото у него. Последователен в омразата си, Ахил не приема предложението на Хектор:
И двамата герои вярват в победата си, но чувството им за превъзходство над врага има различна мотивация. Хектор ще победи, за да защити Троя и сво¬ето достойнство на човек и герой. Ахил ще се увенчае с безсмъртна слава на ахейски воин, ако победи врага. Смърт¬та на Хектор е единствената отпла¬та за загиналите „скъпи другари”. Побе¬дата за Ахил е жестоко отмъщение, за Хектор - защитено достойнство.

Рече, замахна и в миг дългосенното
Копие метна.
Щом като светлият Хектор го зърна, отдръпна се бързо,
ниско приклекна, а медното копие
мина над него.

Водени от различни представи за геро¬изъм, двамата влизат в бой, като всеки изрича своята истина и замахва с „дългосенното копие”. Омир изправя героите си един срещу друг, отдавайки почит и на единия, и на другия. Всеки има право да победи. Жребият е хвърлен с „дългосенното копие”. Пръв замахва Ахил:
Омир не бърза с описанието на битката. Смъртта на Хектор и победата на Ахил са предопределени от боговете. За древните слушатели поведението на двамата герои, премерващи сили в боя, е много по-вълнуващо от предречения край.

...замахна и в миг дългосенното
Копие метна.
Точно го прати, средата на щита
Ахила умери,
но острието отскочи далече.

След Ахил идва ред на Хектор да изяви бойните си умения. По сила и ловкост в хвърлянето на копие те са равни:
Първият опит и за двамата герои е неуспешен. Победата им се изплъзва, все още не принадлежи на нито един от тях. Но боговете са предрешили изхода на двубоя. Епично стихийната сила на Ахил ще тържествува над човешкия героизъм на ХеКтор. Иде¬алът за епически герой е представен от две различни художествени позиции, за¬щитени от Омир чрез поведението на двамата воини. Единият трябва да укроти гнева си чрез отмъщение, другият - да заплати с живота си сторената някога несправедливост от цар Александър (Парис) Смъртта му е наказание от Олимп за сторения грях от рода на Приам. Най-смелият и дос¬тоен троянец ще заплати с живота си, за да изкупи честта на рода. Ще загине Хектор, по-късно и Ахил. Хармонията в нравствения и естетически идеал на древните ще бъде възстановена. Но раз¬рушенията от войната и човешката болка остават. С поведението си двата персонажа допълват епическия идеал за сла¬ва и безсмъртие на духа след кратколетния земен път на човека.

Хектор в душата си всичко разбра
и така си продума:
„Горко ми! Вече на смърт ме зоват
боговете безсмъртни!
Само че няма без смела борба и
безславно да падна: нещо велико ще сторя, та бъдните
хора да помнят. ”
Леко приведен се спусна,
тъй както орел, нависоко литнал на воля,
се стрелва от облаци черни в полето
Но и Ахил връхлетя, преизпълнен
със диво геройство.
махаше ядно и гибел за Хектор
божествен кроеше;
С дългото копие там го прониза
Ахил богоравен...

Чрез обра¬зите на Ахил и Хектор в XXII песен на „Илиада” Омир разкрива епично стихийното и човешки достойното в пред¬ставите за героизъм на своята древна епоха. Поведението на двамата воини е красноречиво доказателство за пос¬тигната художествена цел:
Хектор е „божествен” в последните мигове на живота си, а Ахил се равни с боговете по стихийна сила на неудържимия си героизъм. Неслучайно е обзет от „диво геройство”. В Красиво едино¬борство са изправени двама силни по дух герои на древна Гърция. Споменът за тях, възпят от Омир, остава за поколенията трагично красив и епично величествен. Ахил и Хектор са художествената представа на древните, видя¬на от различни позиции, за идеалния епически воин - стихиен в чувствата си и човешки доблестен в делата.

В епизода на двубоя са потивопоставенидве начала в Омировата поезия – стихийното архаическо войнство на Ахил и героят с общественпо и нравствено чувство в образа ба Хектор . Готов да се впусне срещу ахееца и същевременно уплашен , Хектор действа не по инстинкт . Той разсъждава. Чувството за чест и обществен дълг му оставя само едийн избор: да убие Ахил или сам да падне в двубоя . Впрочем и Ахил би постъпил по този начин – в това отношение двамата герои не се оличават . Но Хектор осъзнава и по-разумната възможност – да се изправи пред Ахил без оръжие , да измоли мир и да сложи край ба войната без по-нататъшно кръвопролитие . Не от страх се явява в съзнанието му този изход , а защото мисли като цивилизован човек . Хектор проявява своята нравственост още веднъж в молбата да не оскверняват телата си . Устремен към мъст и изпълнен с омраза, с порива на архаичен войн Ахил отхвърля Хекторовата молба и побеждава,. Но нравственият победител е Хектор . Думите му го издигат над варварството , над първичната стихия на гнева. Той остава герой на един по-цивилизован ред , негов пионер , главен носител на идеята за помирението, която вълнува Омир и на която се подчинява в края ба поемата Ахил .

На много места Хектор е не по-малко стихиен от останалите герои. Той също се опива от надмощието си, присмива се , когато давива враг, или отстъпва уплашен. И него го вълнува собствената прослава . И той надживява остро уязвената чест . КАто всички други следва съветите на божеството и вярва в божията воля. Ако е особено силен , дължи се на покровителството на Зевс . Тъй че в „Илиада” Хектор е герой и в традиционния епически смисъл на думата.

В двадесет и четвърта глава Ахил продължава в гнева си да позори тялото на Хектор .Идва момент , когато неговата ярост не се приема вече и от безсмъртните : „Жалост обзе боговете блажени, щом всичко видяха”. При постоянната си омраза към Ахил бог Аполон обаче не обвинява само героя , а и себеподобните си : „Вий , богове безпощадни жестоки!” чрез обичта си към Хектор Аполон е разрбрал , че своеволните капризи на безсмъртните спрямо хората не могат да бъдат безкрайни. На човеците им е отредена участта да понасят всичко- „дух търпелив отредила съдбата на земните люде”. Нима техните грешки не се дължат на това , че боговете непрекъснато подлагат на изпитание търпеливостта им и изчерпвайки търпението им, ги подбуждат винаги към гняв? Равновесието в двадесет и четвърта песен настъпва ,защото всички решават да се предпазят от гнева .Аполон първи изрича това желание на боговете : „Страх ме е, че ще възбуди гнева ни...” Боговете трябва да намерят решение ,което да ги предпази от гнева и същевременно да не позволят хората да са подвластни на яростта си .Ако боговете се въздържат, то значи да приемат за себе си това , което е отредено на човеците - търпението , а ако людете намерят решенията за живота си сами, то значи да се приближат до боговете . Справедливостта обаче е в послушанието на хората , а не в тяхната дързост да бъдат равни с безсмъртните .Хера бърза да предупреди Аполон , че той разсъждава като приравнява човека към боговете: „Можеше вярна да бъде речта ти сега, Сребролъки, ако Ахила и Хектора тачехте вие еднакво Хектор обаче е смъртен, от женска гърда е засукал, а пък Ахил е роден от богиня ,която отхраних, нейно възпитах и дадох сама за жена на Пелея ...”.

Не може да има изравняване , нито еднаква почит към двамата , но може да има милост към героя , който от всички смъртни в Троя е най мил на боговете. Решението да се върне тялото на Хектор в божествено , но изпълнението му е човешко . Всевластният Зевс не се разпорежда над всички ахейци и троянци да спазват волята му, а става така, че пренасянето на мъртвия се извършва под прикритието на нощта. Използва се повече хитрост, отколкото воля , а хитростта е дарба на човеците . В милостта си боговете правят най-милия подарък на хората - да ги оставят с усещането , че действията им са подбудени от техните чувства , а не от божествената воля.

В подбудите на боговете има и нещо друго . Според Аполон Ахил с действията си, подвластни на гнева , „ни слава, ни полза получи”. В скръбта и яростта на този герои няма изход нито спасение. Боговете трябва да намерят решение, което да го изведе от това емоционално и нравствено сътресение , защото мъката и гневът еднакво го унищожават . Майката също се замисля за него. Тя осъзнава , че от болка той е забравил „храна и легло” , предлага му да се отърси от тъгата чрез любовта на жена , но тя разбира , че той би могъл да бъде спасен единствено , ако намери разрешение на проблема с тялото на Хектор. Героят не може да върне величието си, когато след тежките битки намери утешение при жена . Колкото по велика е била яростта му , толкова по-велика трябва да бъде милостта му ,за да запази славата си.Затова и връщането на тялото трябва да се приеме като негово решение, като израз на неговата воля.Самият Зевс отрежда чрез тази постъпка Ахил да бъде още по зачитан: „Искам обаче аз слава велика да дам на Ахила”. едва ли би могло да има решение на боговете , което би било по угодно за героя .Той се съгласява веднага, без да дава дори най-малък знам за упорство : „Тъй да е, които ми откуп достави трупа ще получи, в том като сам Олимпиецът с дух благосклонен нарежда”. Нещо повече , той самият се предпазва от гнева , за да не предизвика Боговете . Двата различни свята - този на Ахил и на стария Прям могат да се доближат единствено чрез скръбта . Великият герои се вглъбява в тъжен спомен за баща си и Патрокъл , а Троянският цар оплаква сина си Хектор . Скръбта извършва чудото, защото само чрез нея героите познават какво е жалост , милост към другия , възприеман дотогава само като враг. Този път Ахил е велик , защото е милостив. Героят които досега е разчитал на копието , сега се доверява на думите, които Омир нарича „крилати”, защото са израз на милост към страдащия.

В очите на съвременния човек Ахил изглежда твърде непоследователен в настроенията си – гневен, капризен у сйкинен да постави собствената си чест над благото на своята войска. Но точно т това се крие очарованието му – той е непримирим и жесток не само спрямо враговете си, но и спрямо всеки ахеец , готов да посегне на достойнството му . Движат го драматични разнопосо1ни страсти: омраза към Хектор и привързаност към Патрокъл, неприязън към Агамемном и любов към Бризеида. Тези противоположности градят характера му . Докато за античнията човек , приемащ с примирение, но и стъга положението си на смъртен, гледащ към света на безсмъртните богове със смес от страхопочитание и завист , най – вълнуващо в образа на Ахил е противоречието между близостта му с боговете и неговата смъртност . Той е син на богиня , но никога няма да принадлежи към света на боговете .

Положението на Хектор е различно . Някои смятат , че неговият образ е изцяло творение на Омир , без наслоения от по-стари митов. Той е несравнимо по-цялостен . Движат го мотиви , напълно различни от тези на Ахил : любов към близките . към съпругата и сина , към родния град , чувство за дълг пред тях . Именно патриотизмът е чувстви, принципно ново за епохата на Омир. Единен и непротиворечив, Хектор се разкрива в много по –човешка светлина : като страшен войн , но и като загрижен син , като любящ съпруг и нежен баща.

Това, което прави Ахил И Хектор съпоставими, е общият за всеки герой стремеж към слава. Тук отново долавяме отзвук от стремежа на античния човек да се справи по някакъв начин с мисълта за своята смъртност . Герой е онзи, който е известен и след гибелта си. Славата е това, което е безсмъртно у смъртния човек . Така героят е човекът , който е избрал ранната и доблестна гибел пред спокойния и продължителен , но лишен от вечна слава живот.

@All rights reserved with Copyright Webleit.info 2018 by Sonik_Blast [ Site Map ] [ RSS ] [ YouTube Mp3 Downloader and converter ]