В жанрово отношение Йоан-Екзарховият „Шестоднев” се ситуира в системата на прозаическите жанрове (според начина на организация на речта - и по-точно сред повествователната литература. „Шестоднев” е тълкувателна проповед. Произведението има разяснителен характер. Светото писание дава отговор на всички въпроси, интересуващи средновековния вярващ. Старозаветната книга разказва за творческата мощ на Бога, създал света в шест дни. Именно този библейски разказ е обект на пресъзадване и тълкуване в „Шестоднев”.

Творбата има стройна и ясня композиция. Състои се от един Пролог и шест слова, които разказват за шестте творчески дни на Бога .

Емоционално наситеният пролог се поднася като реторично обръщение към българският цар. Йоан Екзарх гради внушения за величието и праведността на владетеля чрез богата синонимна гама от оценъчни епитети, съществителни имена, обръщения. Тази начална част от „Шестоднев” маркира в най-общ план основните християнски ценностни представи, за да открои вярата и добродетелните пориви на цар Симеон, но преди всиччко, за да възвеличи Бога като Всетворец на всичко видимо и невидимо: „Но Бог само като помисли, и сътвори това, което по-рано не съществуваше”.

Йоан-Екзарховото творение е компилативна, а не оригинална творба. Вплетените в произведението чужди мисли не накърняват неговата логика и не нарушават стойността му. Цялостното послание на творбата към средновековният реципиент се носи от водещата идея за творческата мощ на Бога, създал света и човека от божествената енергия като върховна съзидателна сила. Впечатляват хармонията и редът в природата. В този свят всичко си има своето място, своето логично построение, своята точна мярка. Възхищението от вселената в „Шестоднев” е възхищение от премъдростта на Бога. Авторът се прекланя пред природата, прекланя се пред човека като най-съвъшеното творение , създадено по образ и подобие на самия Бог: „Като виждам небето, украсено със звездите, слънцето, месеца, земята – с треви и дървета, морето, изпълнено с всякакви риби... и като стигнах до човека, като че ли от учудване си загубих ума и не мога да разбера как в толкова малко тяло може да има толкова голяма мисъл , която да обхваща цялата земя и по-високо от земята да си издига... „
Природонаучната линия на изображение в творбата дава на средновековния човек конкретни знания за устройството на природата. “Шестоднев” съдържа значителен обем понятия и характеристики от областта на естествознанието - ботаника, анатомия и обогатява бедния откъм научни термини и абстрактни философски понятия старобългарски език.
Произведението на Йоан Екзарх съдържа обобщение на цялото дотогавашно знание.