Selected from Linux Selected from PHP
- Ubuntu 17.10 Install google's mod pagespeed for apache - PHP-Ubuntu-Youtube-dl simple script for converting and downloading youtube video or mp3
- Ubuntu SSH tunnel via proxy - PHP while loop with every row with a different color
- Install GoAccess Apache Log Analyzer Tool on Ubuntu 17.10 - PHP use while loop in function
- SSHFS and map folder with a proxy - PHP List Files And Folders As links
- How to connect to SSH server with a proxy - PHP Extract Text From String
➥ Йоан Екзарх - Шестоднев
Added by sonik on 02-05-2017 and keywords: [ Print Article ]

Пролог

Какво е по-красиво, какво е по-сладко за боголюбците, които истински жадуват вечния живот? Нима не е това да не отстъпват от бога в мисълта си и да помнят добрите му дела? Така и ти, господарю мой, княже славни, Симеоне христолюбче, не спираш да търсиш заповедите и творенията му, за да се украсяваш и славиш чрез тях. Защо така става и с нас: когато преданият роб види своя господар, че е извършил нещо добро, то не би искал само той, знаейки това, да се радва и хвали, но ако е възможно, и светът да научи за него. И ако тези, които се насищат с пиене и ядене, поруменяват, засияват и се развеселяват, то колко повече този, който се храни с мисли, като съзерцава божиите дела и се украсява с тях, би искал и други да ги видят и да се приобщят към тях. На такива, както казва писанието, „ще израстват пера като орли, ще тичат и няма да се изморят“. Защото радостта не познава мъката, а дава криле. И как да не се радват търсещите го, като са разбрали за кого небето е украсено със слънцето и звездите, за кого ли земята е обрасла с растения, дървета и цветя и е увенчана с планини, за кого морето и реките, всичките води са пълни с риба, за кого е приготвен раят, самото (небесно) царство. Като разберат, че не за друг, а за тях, как няма да се радват и веселят, прославяйки го. Ето защо те трябва да помислят и за това, по какъв начин самите те са сътворени, какво им е отредено, за какво са призвани. Ако и другите премислят това, как няма да са доволни и да се радват. Тук ще напомня накратко всичките шест слова, защото е добре да ги разгледаме, като поговорим отново за доброто творение.
Защото бог сътвори не като човеците-зидари, или като майсторите на кораби, или медникари, или златари, или тъкачи на платове, или други занаятчии, които събират готов материал и изработват нужните им вещи, а и съдове и инструменти взимат един от друг, за да работят с тях. Докато бог, щом помисли, сътвори несъществувалото преди това, защото той не се нуждае от нищо, докато човешките занаяти имат винаги нужда един от друг. Кормчията не може без строителя на кораби, а майсторът на кораби — без дърваря или ковача, или катранджията. А също и сеещият нещо се нуждае от земя и от поливане, и от растения, и от семе, и от ковач, който да изработи всички инструменти. Ковачът пък се нуждае от постройка и от подходящи сечива. Всеки има нужда от това, което изисква неговият занаят. Докато великият творец не се нуждае нито от инструменти, нито от материал за работа.
Това, което за занаятчията са предметите и инструментите, и времето, и работата, и умението, и усърдието — за бога това е волята. Всичко, каквото поиска господ, той създаде в моретата и във всички бездни, както (затова) се казва в „чистите думи“. И той пожела не колкото можеше, а колкото знаеше, че е необходимо. За него не бе трудно да създаде всичките тези твари и още хиляди и хиляди. Защото за него да твори е по-лесно, отколкото да желае. А за нас е по-лесно да искаме нещо, отколкото да създаваме. Защото ние не можем да творим само защото искаме, а за твореца-бога е възможно всичко, каквото поиска. На божията воля е присъща силата и — каквото поиска, това да създава. И онова, което е създадено от него, едно е познаваемо (посредством сетивата), а друго разбираемо посредством разума. Делът на разбираемото са ефирът и небето. Едното е земно, а другото — небесно. Поради това, че беше необходимо, (бог) създаде и живите същества, едни сетивно възприемаеми, а други — познаваеми чрез разума. На познаваемите чрез разума за жилище той (даде) небето и ефира, а на земните — земята и морето. И понеже някои от духовните същества станаха причастни на злото и бяха изгонени от небесните селения, той им заповяда (да обитават) въздуха и земята. И за да не замислят зло на човеците, им пречи ангелската закрила и страж, та чрез това изгнание да разберат колко злини носи гордостта и заблудата.
Но понеже (бог) раздели на две сетивно-познаваемите същества, едните създаде с разум и език, а другите остави неразумни. И подчини на разумните природата на неразумните. Но едни от неразумните същества се противопоставят и въстават срещу своите господари. (Това те правят), защото и техните господари вършат същото. И макар че са получили разум и език, те се бунтуват срещу своя творец. Затова се надигат и тези неразумни (същества), за да се извлече от това, което те правят, поука — колко лошо е някой да пристъпва своя чин и без страх да прекрачва границите. А може лесно да се види, как бездушните предмети спазват тези граници. Разбунтуваното и надигащо се от бурите море се блъска в сушата, плахо се отдръпва от пясъка и не иска да премине своите граници. И както препускащият кон бива възпиран от юздата, така и морето се връща назад, като види неписания закон, написан на пясъка. И реките текат така, както им е определено изначално. Така бликат изворите, така кладенците даряват на човеците това, от което те се нуждаят. И годините, и часовете се менят поред едни след други. На този закон са подчинени и дните, и нощите. Ако те станат по-дълги — не се хвалят, нито се оплакват, когато накъсяват, а едни от други приемат времето и безропотно изпълняват дълга си. И това показва силата и премъдростта на твореца.
Макар че земята толкова столетия е орана, сеяна и посаждана, и изхранва плодове, и е тъпкана и копана, и от дъжд и от сняг мокрена, и от слънцето горена, никак не е оскъдняла и на обработващите я тя непрекъснато дава обилни плодове. Също и морето, от което облаците непрекъснато черпят вода за дъжда, който пада върху земята, не е намаляло и пресъхнало, нито пък е нараснало от безбройните реки, които се вливат в него. Ще кажа и това: откъде, прочее, изтичат изворите на реките? — да размишлявам за това е безполезно за мене. А как може слънцето да изсушава влагата? — Това е много лесно за разбиране за този, който иска да разбере. То суши блатата, изпарява водните басейни и топли нашите тела. Може да се види как, когато слънцето напуска южните страни и преминава на север, реките намаляват и настъпва жътва. Затова се смята, че и Нил се изпълва с вода не по същото време, когато другите реки, които се вливат в него, а по средата на лятото напоява Египет, защото по това време слънцето преминава на север. Тогава то възпира другите реки, а от (Нил) е твърде отдалечено. Ако пък някои смятат, че съществуват и други причини, поради които Нил излиза извън коритото си, то едно (ново) обяснение в случая няма да допринесе полза.
Чудя се и аз, как не се свършва, как не намалява въздухът, след като толкова хора и толкова безсловесни същества непрестанно дишат, толкова слънчеви лъчи и така горещи преминават през него, а при това луната и звездите правят същото. Но чудо на чудесата! Но аз ще кажа и това, че не е чудно това чудо, и ако Бог направи нещо, то нам не подобава да се чудим, а повече да хвалим и славим всичко, защото той може да направи каквото си поиска. В тези творения той вложи толкова сила, колкото сметна за необходимо, за да просъществуват. Затова и земята е такава, каквато в началото бе сътворена; и морето не намалява, нито се увеличава; и въздухът, каквото естество прие в началото, него пази и до днес; и слънцето не може да разтопи небесната твърд; и твърдта не се разля, макар преди да беше водна, а си остава твърд, защото така е отредил творецът.
Противоположните естества — мокрото и сухото и студеното и топлото — творецът събра заедно в съгласие и любов. И когато виждаме някое от тези неща, слънцето, което се движи понякога по северната страна, понякога по южната, а понякога по средата на небето; и луната как расте и намалява; и звездите как изгряват и залязват в определено време, като показват лятото и есента, и известяват буря и затишие на плаващите по моретата; когато виждаме всичко това, ние, господарю мой, възхваляваме твореца, който е създал такива добрини, та чрез видимите да преминем към невидимите. Но не пътуване ни трябва, а вяра, защото чрез нея можем да го видим. Когато виждаме как се изменят сезоните и дъждът, който се дава на земята, и тя расте, и се покрива с трева, и нивите се вълнуват, и горите се зеленеят, и планините обрастват, и овошките се отрупват с плод, да нагласим за хвала езика си, да кажем заедно с блажения Давид и с него да възпеем така: „Възвеличиха се делата ти, господи! Всичко си направил с премъдрост“. Когато слушаме пойните птици да пеят с различни гласове хубави песни — пеещите славеи, косовете и сойките, и чучулигите, и кълвачите, щурците и скакалците, ластовиците и скворци те, и другите птици, които са безчет, — като се радват така, те прославят твореца, който не е като другите творци, които творят с готова вещ, а всичко това той изведе от небитие в битие и даде на несъществуващото битие. За него е лесно да твори и от небитие, и от битие. Така направи някога и, както се казва, прави го всеки ден. Нали не от готови тела е създал живите тела, и от несъществуващото създава душите, но не за всички живи същества, а само за хората, докато от птиците той прави птици да се раждат, а от плаващите — плаващи; и от другите родове всеки се променя според своя род. Така и земните плодове, които се сеят и садят, той носи на хората. А земята, която преди беше неорана и незасята, роди растения с различни имена и видове, и влечугите, и четириногите. И водното естество роди, както му бе заповядано, животни, които живеят във водата, а други пък летят по въздуха. А самата земя и небето, и въздуха, и водата, и огъня, и светлината, той заповяда да бъдат изведени не от някакво вещество, а несъществувалото дотогава от небитието в битието въведе. Сам творец на този велик кораб, сиреч на това творение, той сам премъдро го и направлява. Така ни каза неговият върховен пророк Мойсей, като го е приел от премъдрия творец господ бог и владика на Синайската планина.
А тези шест слова, господарю мой, не създадохме от себе си, но нещо взехме от истинните слова на Шестоднева на св. Василий, друго взехме от идеите му, както и от Йоан, а друго от други, от които нещо сме прочели. Така сме го съставили, като онзи, покрай когото минава владетелят. И като минава, той пожелава да му построи дом; но като няма от какво да го направи, той ще отиде при богатите и ще поиска от тях — от един — мрамор, от друг — тухли. И така ще издигне стените и ще положи мрамора, с изпросеното от богатите. А като поиска го да покрие, а няма подходящ покрив за стените и мраморния под, той ще изплете леса и така ще покрие къщата, като положи и слама отгоре. Вратите ще изплете от пръти и тъй ще затвори входа. Така трябва да постъпи този, който няма нищо в своя дом. Така е беден и нашият ум, и като няма нищо в своя дом, с чуждото изгради тези слова, а от бедния си дом прибави, подобно на слама и пръти, свои думи. Ако владетелят се смили над него, той ще приеме всичко това като негов труд. А на този владетел нека господ бог, владетел над владетелите, да даде, като изживее този живот благоугодно, да постигне рая заедно с всички преподобни мъже. А на нашия бог слава във вековете. Амин!


Из Слово за втория ден

През втория ден бог рече: „Да бъде твърд посред водата и тя да разделя водата от водата“. Той сътвори това небе видимо, като го стегна като лед. Искам да разкажа за това дело, макар да е по-добре с очи да се види, отколкото с думи да се разкаже. Да кажем така: имало е вода на тридесет лакти над земята; след това тя се е втвърдила по средата като лед и половината от водата се е издигнала нагоре, а другата половина с останала долу, както пише: „Да има твърд посред водата и тя да разделя вода от вода“. Но защо я нарича твърд? Нали защото я затвърди от течни и редки води. Затова и Давид каза: „Възпейте твърдостта на силата му“. Нека добавя и друго сравнение: както димът от дърво и огън се въздига нагоре рядък и слаб, но като стигне нависоко, се сгъстява и удебелява като облак, така и бог възвиси водното естество и природата (на водата), като го сгъсти и стегна в твърд. А че такова сравнение е истинно, свидетелствува Исая, който казва: „небето се втвърди като дим“. След като се сгъсти сред водите, възнесе половината от водата високо, а другата половина остави долу. За какво са горе водите? За каква полза? Кой ли ще ги пие, кой ли ще плава по тях? А че горе има води, за това свидетелствува Давид, като казва: „водата, която е по-високо от небето“. Виж и премъдростта на твореца: небето беше втвърдено от водите като лед. Но понеже топлината и огънят на слънцето и на месеца, и на звездите трябваше да бъдат под него, и беше цялото изпълнено с огън, за да не изгори от тази топлина и да не се разлее, затова той разпростря по небесните плещи тази водна шир, за да го напоява и охлажда, за да противостои на пламъците. И за това е подходящ един пример: ако поставим оловен котел върху жарава и в него има вода, той ще издържи на огъня и няма да се разтопи, но ако няма (вода), той ще се разлее. Така и бог противопостави водата на огъня, за да може (небето) постоянно да издържа, охлаждано от горните води.
Други казват, че в съдния ден горната вода ще изчезне, и небето без водно съдържание ще се разпадне, и звездите ще изпадат, защото не ще имат вече свой път, нито на какво да застанат. Това не говорим от себе си, а така ни учи Писанието, в което се казва: „Небето ще се свие като свитък“, т.е. ще изсъхне, защото това, което е изкорубено от сухота, то се свива; звездите ще изпадат от него като листа от лоза. Обърни внимание, моля те, че горните води и по друга причина са на небето. Те не само го пазят, но отразяват и изпращат обратно надолу слънчевата и лунната топлина. Ако небето беше прозрачно и рядко, цялата светлина би отишла нагоре, защото огънят винаги се стреми нагоре, и така земята би опустяла. Затова е обвил небето отгоре с вода, та светлината, като се издига, да не пробие свода, а да се спуска надолу и да сияе но цялата земя.
Виж премъдростта на изкусния творец. И ти носиш в себе си образа на тази мъдрост. Бог и в тебе сътвори образа на тези четири елемента. Внимавай, за да ти разкажа. Нека главата ти бъде горното небе, а преградата, която е над езика, е второто небе. Затова елините го наричат ураниск, т.е. небце, а по български се нарича „лалоцы“. Отгоре се намира главник (главният мозък), който е невидим, а в долното небе езикът е видим и по тази причина горното небе се отнася така към разума, както и този свят към словото. Ти и сред предметите ще намериш, че земята е тежка, а водата е по-лека от нея, но по-тежка от огъня, и въздухът е по-лек от водата, но по-тежък от огъня. Така и при нас чувствата, т.е. вкус, обоняние, слух, зрение, също не са еднакви. Ето как можеш да разбереш: ако искаш да вкусиш нещо, то ако не приближиш езика си до това, което искаш да вкусиш, нито го усещаш, нито го разбираш. Това чувство е грубо и не може да се усеща от разстояние. А обонянието се усеща от разстояние: като вървиш по улицата, ти можеш да усетиш както уханието на тамяна, така и зловонието на някоя смрад. А пък слухът е по-бърз и от обонянието, защото можеш да чуваш отдалеч. Зрението от своя страна е по-бързо от слуха, защото отвисоко вижда и от голямо разстояние. А от зрението по-бърз и по-ясен е умът. Той обхваща небето и земята, морето и всичко, което се намира в тях. Затова умът се нарича образ божий: първо ще помисли, а след това ще изгради в ума си или планини, или поля, или тържища, или хора. Да се засрамят неверниците! Как може умът да върши такива дела, а Творецът на ума, който е несравнимо по-бърз от всички чувства (сетива), да не бъде по-бърз в действие или творчество, или непостижим в същността си, което не е по силите на никого.
(…) И рече бог: „Да бъде твърд посред водата и тя да разделя вода от вода“. Така и стана. И раздели бог водата, която беше под твърдта, от водата, която беше над твърдта. Твърдта бог нарече небе. Така бог изведе от небитието първо небето и земята, и въздуха, и огъня, и водата. Така се казва и в притчите Соломонови: „Преди създаването на земята и преди създаването на бездните и преди извирането на водите от изворите“. От това става ясно, че той създаде изворите и водите. Пожела да сътвори и второто небе чрез своята доброта и величие и с огромната си и преславна сила. Дали е извел това небе от небитието, както и първото, или, както смятат други отци според думите на Моисей и на върховния апостол Петър, поставя началото му от редките и бързотечащи води, които е превърнал в по-твърдо вещество и този огромен свод е окачил на меката въздушна материя. За него той определи да бъде в непрекъснато движение в кръг, като му заповяда да пази върху своята извивка редките води, а на изтичащата надолу материя — да не се разлива. Но както и да е сътворено, то е дивно и за хората, и за ангелите небесни.
Как се върти в кръг непрестанно такъв широк и наистина величествен свод, който задържа върху себе си лесно податливото съдържание на толкова много води, без да ги разлива, ако не известяваше изключителното величие на мъдростта, разума и силата на твореца. Затова и пророкът казва: „Небесата проповядват славата божия, а твърдта възвестява за делата на ръцете му“.
(…) Но и това е добре да се знае, защото има църковни писатели, които повтарят след другите философи, които първи са писали за земята, които не само без вреда, но и разумно са говорили за това. Когато ги попитали дали земята виси, или е опряна на някакво по-твърдо тяло, върху което стои, а то е застанало върху друго, а то — върху друго, и така до безкрай, но на какво се опира последното тяло, те не могат да отговорят. Ето защо те предпочели да кажат, че е окачена по средата и затова не се клати в никоя посока, нито се накланя, нито се завърта, а лежи по средата. И ние приемаме това за по-сигурно, защото то е повече в прослава на твореца бог…
Така ни учи и пророк Давид, като казва, че: „в неговите ръце са краищата на земята“. Тъй като нито един от нейните краища няма на какво да се опре, защото всички земни краища са в ръцете му, т.е. държат се чрез неговата всеобхватна воля, затова я е създал и й е дал битие, за да стане ясно, че нито отгоре, нито отдолу, нито отстрани няма нищо, в което да се притисне или да се опре, а без да се държи за нещо, тя лежи сред всемира, опряна върху всемогъщото желание на твореца, без да се накланя или дори да се поклаща…
Ако някой действително или мислено раздели формата на кълбото по равно, ще се получат две полукълба. Това показва и кръгът на видимите звезди, които се движат по небето, както и появата на равноденствието. Съществуват две полукълба. Едната част от кръга е тази, която се движи над земята по пътя на шестте зодиакални кръга. Това не би станало никога, ако земята бе плоска или имаше вдлъбнатина, или долинна форма — както смятат някои, като сочат, че върху нея се намира водата — нито, ако е четириъгълна. Видимите звезди не позволяват да се приеме, че земята има такава форма. Ако тя беше плоска и равна, тогава навсякъде щеше да има един хоризонт, защото с такава форма тя не би могла да се промени, и според този ред източният и западният хоризонт щяха да бъдат еднакви отвсякъде и нощите щяха постоянно да бъдат равни на дните. Обаче това не е така. На изток живеят персите и те смятат, че слънцето изгрява при тях с четири часа по-рано, което сполучливо са забелязали и иверите, които живеят на запад. Но понякога дните са по-дълги, понякога нощите, а от това следва, че земята не е плоска. Ако тя имаше форма на вдлъбнатина или на долина, тогава денят трябваше да се появява по-напред при иверите, защото слънцето ще освети първо тук; едновременно с това то ще изгрее и при персите, които са по-близо до него и са по-напред. При всяка местност, която има в себе си долина, ние можем да видим, че слънцето огрява най-напред двете й страни, т.е. горния край, който е над долината, а в долината дълго не грее, докато не се намира над нея.
Ето защо формата на земята не е вдлъбната, нито е подобна на долина. Затова и на запад денят не настъпва по-рано, отколкото на изток, нито пък нощите постоянно са по-дълги от дните, както би се очаквало, ако земята имаше формата на долина, защото слънцето щеше да грее по-дълго върху двата й края. Ако земята беше четвъртита, денят щеше да има винаги по шест часа, а нощта по осемнадесет. Тази форма има три страни и всяка от тях трябва да се огрява от слънчевите лъчи по шест часа. Но и това не е така. Никой не е виждал нощите да са толкова по-дълги от дните. И тъй като всичко това не е така, трябва да се приеме, че формата на земята е кръгла, защото такава подредба подобава на действената природа на невидимите неща.
(…) Необходимо е и изобилие от вода, поради непрекъснатото изгаряне и изсушаване, предизвикано от огъня. Разгледай цялата природа и ще видиш силата на топлината, която е причина за съществуването и отмирането на всички неща. Затова има толкова много вода по земята; тя се намира дори отвъд видимите предели, разпръсната е и в цялата земна глъбина. Затова оттам непрестанно извират извори в изобилие и кладенци, и речни бързеи, и земни потоци — в толкова различни и многобройни места се крие и пази водната същност. От североизток тече реката на име Инд, много голяма, както разказват пътешествениците. А от средния Изток изтичат Вактър, Хоасп и Аракс. От последната се отделя Танаи, за да се влее в Меотското езеро. Фазис, която извира от Кавказките планини, и безброй други реки, които идват от север, се вливат в Черно море. На запад от Пиринеите извират Тартис и Истър, която наричат още Дунав. Идната от тях се влива в морето отвъд Херкулесовите стълбове, а Истър, т.е. Дунав, тече през Европа и навлиза в Черно море.
Нужно ли е да се изброяват и другите реки, които извират от Рипейските планини отвъд Скитските планини. Сред тях е и Родан с безбройните си притоци, всичките плавателни, които текат покрай западните галати и келтите и съседните им варвари и след това се вливат в западното море. А от юг, отвъд Етиопия, едни от реките се вливат в Кападокийското море, а други се вливат извън плавателното море. Това са Атон и Низис и т.нар. Херм, също и Нил, която не изглежда като река, когато придойде като море и залее Египетската земя.
Така нашата вселена, по която живеем, е заобиколена с води, покрита е с безмерни морета и е залята от безчислени реки вследствие на неизчерпаемата премъдрост, която постави водата като противоположност на огъня.
(…) Забележи голямата досетливост на този, който мести слънцето в премъдростта си от едно място на друго, за да не погуби творението от големия зной и топлина, движейки се по един и същи път, а го отклонява през зимата по южната страна, след това го води към знака на равноденствието, а оттук през лятото то се изкачва на север. Така чрез бавното му придвижване се осигурява умерен климат на земята. Да внимават тези, които сами си противоречат, като казват, че морето не се увеличавало от реките, защото слънцето го изсушава и гори, от което се получавала солеността и горчивината, а топлината унищожавала по-леката и пивка вода. Това се дължи на силното слънчево лъчение, при което лекото се отнема, а по-грубото и земното остава като мая и утайка, откъдето идва горчивината, солеността и сухотата. Тези, които твърдят това за морето, от друга страна променят мнението си, щом говорят, че от слънцето въобще не се губи влагата, т.е. водата.
„И Бог нарече твърдта небе“. По право това име принадлежи на другото, т.е. на първото небе, по подобие на което и тази твърд е приела (името) небе. Ние многократно сме наблюдавали това видимо горно пространство, наричано небе, плътно и обхванато от въздуха. Нашият поглед се насочва право към него, както е писано: отново небесни птици да полетят по небесната твърд. Същото се има предвид и когато се казва, че се издигат до небето.
И Моисей, когато благославя потомството Йосифово, казва, че (бог) дарява благослов от небесните плодове и росата, от слънчевия тюврат и новолунията и от планинските върхове, и от хълмовете. Където на земята има ред, там има и изобилие.
А в клетвите си към Израил той казва: „Да бъде медно небето над главата ти“. Какво иска да каже с това? Не нарича ли така сухотата и задържането на въздушните води, от които се раждат плодовете на земята — житото и овощията. Когато казва, че росата и дъждът идват от небето, ние разбираме, че става дума за водите, на които е отредено да заемат горното пространство. Когато парите се съберат горе и въздухът се сгъсти от налягането на вятъра, когато тънката като пара влага в облаците се сгъсти бързо и се слепне, се образуват капки, които от тежестта и натрупването си падат долу, и така се появява дъждът.
Когато влагата под натиска на ветрове и бури се разпени и разкъса на отделни части, след което изстине съвсем и замръзне, при разпадането на облака, надолу полита сняг. Въобще от тази мисъл ти трябва да разбираш, че естеството на влагата се появява във въздуха над главите ни.


Из Слово за третия ден

(…) И рече Бог: „Земята да покара зелена трева, що дава семе по свой род и подобие, и дървото да даде плод и той да му бъде по род и подобие“. Този, който нарече несъществуващото съществуващо, започна според реда на естествения порядък, като отне водната тежест и откри земята, и щом я освободи от потискащата и задушаващата я материя, пожела тя да обрасне с растителност и според силата, заложена в нея, й повели да се заеме с действие. Каза: „земята да покара зелена трева, що дава семе по свой род и подобие“, и тозчас словото се превърна в дела и навсякъде се виждаше как земята кълни и обраства — по долини, по равнини, по планини и по клисури. Като през хълбоци на майка земята раждаше от своята утроба безброй различни видове треви за храна на хората, и на животните, и на птиците, и на зверовете. А което не бе годно за храна, израсна просто така, за лечение на болестите — или на всички, или на отделни, или на по-особени. Защото нищо не е създадено за вреда, нито е излишно, нито пък, напразно, но което се смята за смъртоносно и пагубно, то по своя строеж и свойства може да се използува за храна и препитание на други животни. Знаем например за кукуряка и за бучинища, че с едното се хранят гугутките, а с другото скворците, а когато се смесят с други неща и се изпият, често помагат на болни хора. Кукурякът, за който се знае, че може да причини лют болестен недъг, е в състояние да унищожи причината за всяка (болест), ако се смеси с други растения.
И рече бог: „земята да покара зелена трева, що дава семе по свой род и подобие, и плодното дърво да дава плод и семето му да бъде по негов род и подобие“. Там, където се появи божествената всемогъща повеля, земята народи много и различни видове растения — цветя в ливадите, всяко със своя собствена красота, хубостта на различните жита и бобове в нивите, към тях се прибавиха и различните сортове и видове в овощните градини, а също и дърветата без плодове и безброй други видове дървета, всяко от които е възникнало за своя полза — всичко това се предоставя на човека за похвала и прослава на бога и всичко, което е създал, подканя да повтаряме след пророк Давид: „възвеличиха се делата ти, Господи, всичко сътвори с премъдрост“.
Как да не са велики и чудни и преславни тези дела, присъщи единствено на Божията премъдрост? Дивни са те и неразбираеми! Но дори и да смяташ някое творение за незначително, то възторгът ти няма да има граници, ако го разгледаш по-внимателно. Когато огледаш стеблото на пшеницата или на някое друго житно растение, поникнало от земята и израсло нагоре, защото височината му е необходима по много причини — ако е ниско на ръст, то ще бъде лесно наранимо, а от веещия вятър ще получи полза, — когато се изправи нависоко и зърната в класовете се налеят и докато е още младо, е нежно и сочно, но горено от жегата, то няма да издържи, а ще му бъде необходимо охлаждане от вятъра, за да не бъде увредено и да даде повече слама за храна на животните и за покрив на къщите. И като видиш, че творецът така го пази и изгражда във вродената му слабост, и как от горе до долу е обвито с тънки нишки, след това с люспи и осили, направени като къщи за зърното, и копия, поставени на стража, за да го охраняват от малките гадинки, как няма да се преклониш пред божията премъдрост и пред величеството, с които е сътворил всичко това изкусният творец на всемира, как няма да го възхвалиш и прославиш според силата си!
А ако искаш да разбереш и за друго растение, което приемаме за слабо, но което е много необходимо за човешкия живот и развеселява сърцата на земеделците и ратаите — имам предвид лозата, то в нея ще откриеш изключителната премъдрост на твореца и в безмерно удивление ще прославиш несравнимото величие на божия разум и сила, за които каза: „дървото плодно, що дава плод“. И незабавно заедно с всички поникна и пусна корени в земните дълбини и лозата; тя разпростря филизите си като стълба, за да се захваща с тях — по същия начин, както и с корените си. И когато лозата се показа над земята и достигна съответната си височина, тя разпредели по равно своето имане върху пръчките си, като на свои деца, и еднакво, и по равно се погрижи за своите клонки, като им раздели своята дебелина и им подаде мустачета, та изкачвайки се нагоре, да се захващат с тях като с ръце, за да не ги разнесе вятърът от майката лоза, а захванали се като с гривна, да могат да издържат тежестта на гроздовете.
Лозата има и листа, които гъсто покриват пръчките при растежа й нагоре; тя ги произвежда, за да пази децата си от бурните дъждове. Листата й са пробити по такъв начин, сякаш имат прозорчета, през които да навлизат слънчевите лъчи, като така тя получава необходимата й топлина, но не повече, за да не се повредят гроздовете.
(…) „Земята да произведе злак“. Когато семето падне на земята и поеме необходимата му влага и топлина, то се размеква и пониква, захваща се в земята и извлича от нея сродната му влага. Когато влагата попадне в семето, тя внася тънки земни частици и разширява порите му. По този начин го принуждава да набъбне и то пуска корени надолу, а нагоре израства с толкова стебла, колкото са корените му отдолу. Кълнът се загрява непрекъснато, като извлича влагата от корените си и при извличането на топлината се вкарва земната храна. Тя се разпределя по стеблото и корена и по пшеничните люспи, както и по самите зърна и осилите. Така малко по малко растението се развива, като всяко расте според мярата си, без значение дали е житно, бобово или зеленчук. Едно растение или една тревица са ти достатъчни, за да вникнеш в този смисъл, ако изследваш добре съвършенството на това творение: как пшеничното стебло е препасано с пръстени, за да може като с някакви гривни да поддържа тежестта на класовете, когато, изпълнени с плод, се накланят към земята. По тази причина и голяма част от овеса е куха, защото главата му (класът) не е много тежка, а естеството на пшеницата я привързва с много пръстенчета и положи зърната й в люспи, за да не могат животните, които се хранят с тях, лесно да ги откъсват; освен това постави на зърната осили като копия за защита срещу малките гадини, които да не могат да ги увредят.
Какво да кажа, какво ли да премълча? Сред богатите съкровища на това творение има едно неописуемо изобилие от най-прекрасното, но е непоносима празнотата на пропуснатото.
„Земята да произведе злак трева“. И заедно с ядивното порасна и отровното, с пшеницата и бучинишът, с другите ядивни (растения) — и кукурякът, акониконът, мандрагората и макът. И какво прочее? Ще пренебрегнем ли това, което е създадено за наша полза, и ще престанем ли да славим и хвалим бога, а ще корим и осъждаме твореца заради тези неща, които ни погубват живота? А не помисли ли, че не всичко е създадено за нашия стомах? Нашата храна се различава от всичко и се знае от всички; всичко съществуващо има свой смисъл в творението. Или ако за тебе е вредна кръвта на юнеца, в такъв случай това животно не би трябвало да съществува или трябваше да бъде без кръв този, чиято кръв е необходима в нашия живот? Ти нали имаш достатъчно ум, за да се пазиш от всичко вредно. Нали овцете и козите знаят да отбягват тревата, която е вредна за тях, като я разпознават само с едно сетиво. А ти, комуто е даден и ум, и необходимото лечебно умение, а и опитът на твоите предшественици ти е даден, за да разбираш, то за тебе ли, кажи ми, ще бъде трудно да отбягваш вредното? Нищо от това, което съществува, не е създадено напразно — то или е предназначено за храна на животните, или е оставено за лечение, или за помощ при някоя болест за нас самите. Скворците кълват буч и ниша, но поради телесното си устройство те успяват да избягнат вредата от отровата, защото имат тънки канали, които водят към сърцето и изхвърлят погълнатото, за да не бъдат погубени от неговата студенина.
Кукурякът е храна на пъдпъдъците и тяхното устройство е такова, че не може да им навреди. Тези неща са полезни понякога и за нас. Лекарите ни приспиват с мандрагората, с опия успокояват и смекчават силните болки, други с бучиниша усмиряват и премахват лошите страсти и желания, а с кукуряка се отстраняват продължителни болести. Ехо защо това, за което смяташ, че творецът трябва да бъде упрекван, то най-вече е за негова прослава.
„Земята да произведе злак трева, която да дава семе по рода си“. Защо каза земята да носи семена по рода? Нима (понякога), когато сеем пшеницата здрава, не я жънем като чернило (главня). Но това не с вследствие преминаването й в друг вид, а от някаква болест или недъг по семето, защото то не се превръща в друго семе, а почернява при поникването и затова придобива друг външен вид и вкус. Някои смятат също, че когато се засее в добра земя и има проливни дъждове, то отново ще се превърне в здраво зърно. Така че не можеш да откриеш и сред растенията нещо, което не е възникнало по заповед на Твореца.
(…) „И плодното дърво, каза, което дава плод, и семето му в него по род и подобие“. След тези думи всички хълмове се покриха с растителност, всички дървета се устремиха нагоре и се извисиха нависоко — елите и смърчовете, и боровете, и кипарисите, и тисите, черните и обикновените тополи, и всяко дърво се зеленееше, обрасло с листа; розата и миртата, и лавърът, които до този момент не съществуваха, тутакси се появиха от земята и получиха своето битие. Всяко от тях имаше свои отличителни качества и се различаваше от другите, разпознавано по неговите характерни белези. Цветът на розата тогава беше без тръни и едва по-късно към красотата на цвета бяха прибавени и тръните — да помним греха, заради който земята бе осъдена да носи тръни и бодили.
Заповядано бе на плодното да създава на земята плод и семето му да бъде в него. Сред дърветата се срещат много, които нямат нито семе, нито плод. Какво да кажа за това? Нали това, което е най-почитано според природата си, то бива споменато най-напред? Но ако разгледаш добре, ще ти стане ясно, че има или семе, или вместо това някаква сила, която се равнява на семето. За черните тополи, върбите, брястовете, тополите и някои други от същия вид се смята, че всяко от тях има семе. Това зрънце, което се намира под листата, съдържа семенната сила. Онова, което засаждат от клонка и тя му служи за корен, съдържа в този корен семенната си сила. Затова градинарите ги отглеждат чрез откъсване.
Най-ценни са, както казахме, плодните дървета, които поддържат нашия живот, хранейки човешкия род с изобилието си. Лозите, от които се ражда виното, веселят сърцата на хората; маслината, която дава плод, с маслото си може да успокоява лицето. Колко много се събра сега, произведено от природата: коренът на лозата, големите пръчки, израсли около чукана и извисили се високо над земята, летораслите, филизите, мустачките, ягоридите, гроздовете. Дори само лозата е достатъчна — ако я разгледаш добре, тя ще извика в теб представата за естеството. Ще си припомниш образа на господ, когато сравнява себе си с думите: „Аз съм лоза“, а своя отец нарича градинар, а всеки един от нас, насадените в църквата чрез вярата си, нарече лозови пръчки, като ни уговори да принасяме много плод, за да не ни предаде на огъня, откривайки, че сме непотребни. Непрестанно и навсякъде сравнява човешката душа с лозата — за това говори и в Евангелието, и в пророците — който иска да прочете, като потърси, ще намери.
А ние да се върнем на темата: какви растителни видове са се появили тогава. Има едни, които дават плодове, и други, които са годни за работа; някои са подходящи за изработване на кораби и лодки, а други — за горене и отопление. Всяко от тези дървета има различно свойство и е трудно да се открие разликата между отделните видове. На някои от тях корените са дълбоко, а на други съвсем на повърхността, едни от тях растат право нагоре и имат само едно стебло, а други (растат) по земята и още от корена се разделят на много различни стебла. Това, чието стебло е вис

@All rights reserved with Copyright Webleit.info 2018 by Sonik_Blast [ Site Map ] [ RSS ] [ YouTube Mp3 Downloader and converter ]