Светите братя Кирил и Методи създават славянската азбука и превеждат на славянски Свещеното Писание (Библията) и текстовете на светата литургия, за да отворят за славянските народи съкровищницата на Божието слово и на тайнствата. По време на своята мисионерска дейност те претърпяват много изпитания и страдания от всякакъв вид. Папа Адриан II потвърждава тяхното дело, като благославя литургическите книги написани на славянския език.
Братята Кирил и Методий са родени в Тесалоники, Византия (днешен Солун, Гърция).

Св. Константин-Кирил Философ е по-малкият брат и още от ранна възраст показва удивителни способности и наклонности към философията и поезията, заради което е изпратен да учи в прочутата школа в Цариград – Магнаурската - където получавали образованието си царските деца и синовете на византийската аристокрация.

През 860 г. братята са натоварени с мисията от византийския император Михаил III и патриарха на Константинопол, Кирил и Методий заминават при хазарите с цел предотвратяване разпространението на юдеизма в Хазария. Тази мисия се оказва неуспешна и по-късно хаганът налага на народа си юдеизма като национална религия.

След завръщането им в Константинопол, Кирил става преподавател по философия в Магнаурската школа, а Методий е назначен за игумен на манастира Полихрон.

През 862 г. братята са поканени от княз Ростислав да популяризират християнството на славянски език във Великоморавия – мисия, на която всецяло се отдават и изпълняват с голяма страст до края на живота си.

Но за най-значимо се счита делото на Константин-Кирил Философ и брат му Методий на създаване на първата славянска азбука.
Каква азбука измислят те и кога точно става това? Отговорът на този въпрос се усложнява от всеизвестния факт, че най-древните славянски надписи и книги са написани с две азбуки - глаголица и кирилица, които се различават силно по графическия образ на своите букви, поне на пръв поглед. Глаголицата не прилича на нито една от тогавашните европейски азбуки, докато при кирилицата голяма част от буквите са заети направо от гръцкия алфавит, а останалите са създадени в стила на заимстваните.

Съгласно една от теориите, Константин-Кирил, с помощта на брат си Методий, още през 855 г. в манастира Полихрон създава глаголицата за нуждите на Брегалнишката мисия. По-късно е създадена и кирилицата.

Глаголицата е ново писмо, непознато като цяло. Тя съдържа опита на народите, почерпен от Константин-Кирил от наблюдение на познатите му буквени системи, но начертанията на буквите са оригинални и подчинени на обща цел. Всички са оформени в един стил, в който основните елементи са кръстът, триъгълникът и кръгчето.
Гениалният Константин-Кирил Философ на два пъти сътворява славянски азбуки: веднъж в 855 г. за мисията си сред българските славяни по поречието на Брегалница – кирилицата; и втори път в 862-863 г. за мисията си сред западните славяни от Моравия и Панония - глаголицата. Кирилицата се оказва по-практичната азбука, постепенно взема връх и окончателно измества глаголицата...