Евангелието е свещена за християните книга, написана от Йоан, Матей, Лука и Марко(наричани четиримата евангелисти). В Евангелието се разказва за живота, учението, разпятието и възкресението на Христос. Първата книга, която Константин Филос превежда на славянски, заедно с Методий и учениците си, е подборен текст от Евангелието. Книгата, съкровищница на християнския светоглед „проговорва” на майчин език, на езика на славянските песни и приказки, на езика на славянските мъдреци. Огромна е радостта на славянските първоучители от успеха им да предадат тази светиня на език, наричан дотогава „варварски”. Тези чувства изразява Константин Философ в стихотворението „Проглас към Евангелието”.

„Проглас” можем да преведем като „призив”. Ако сравним с днешните думи „огласявам” и „провъзгласявам”, можем да уточним заглавието на творбата като провъзгласяване, изричане на висок глас на спасителната вест, че славяните вече ще слушат Евангелието на свой език, а не на неразбран гръцки или латински.

Тази призивност дава тон на уводните строфи: императивът към всички славяни „слушайте!” се повтаря трикратно и властно. Темата на „Прогласа” е подчертана с любимата тогава поетична фигура – анафората. Подчинено на символиката на числото три, тук се изгражда анафора с трикратно повторение от думите : „слушайте... словото..., закон”.

В поетичното обръщение към славяните се внушава контрастна представа за света: светлина – за позналите Посланието и мрак, тъмнина – за непосветените, остър слух - за вникналите в „закона” и глухота - за неразбиращите го; живот на душата, познала книгите, и смърт, тление – за безкнижните.

Авторът повежда слушателите си към този ясен възглед, без да забравя, че безписмените славяни нямат познание за ролята и необходимостта от писмена култура. „Прогласът” им разкрива, че за тях тя ще е ново сетиво. Чрез него те ще спасяват душата и разума си, защото книгите ще им обяснват света. С тази вяра в силата на книгите поетът открива афоризми с непрехода мъдрост. Самите афоризми той нарича „притчи”, „голям ум в малка реч” – каквито са всички открития в поетиното слово.

Славянският патриотизъм и вярата в бъдната културна мисия на славянството – това са опорите на богатата гама от чувства в стихотворението. Създателят на славянските писмена предвижда, че образованите славяни, онези които вече са покръстени и са свикнали с гръцките и латинските книги, могат да погледнат пренебрежителни на младата славянска книга. За тях поетът напомня думите на апостол Павел, че чуждият език е като меден звънец, неясен и неразбираем. За истинския плод на познанието е нужно, когато „семето на правата вяра
падне в „човешките сърца”, да се излее „божият дъжд на буквите”. Сравнението е мащабно и внушително ...