Selected from Linux Selected from PHP
- Ubuntu 17.10 Install google's mod pagespeed for apache - PHP-Ubuntu-Youtube-dl simple script for converting and downloading youtube video or mp3
- Ubuntu SSH tunnel via proxy - PHP while loop with every row with a different color
- Install GoAccess Apache Log Analyzer Tool on Ubuntu 17.10 - PHP use while loop in function
- SSHFS and map folder with a proxy - PHP List Files And Folders As links
- How to connect to SSH server with a proxy - PHP Extract Text From String
➥ Законите на сърцето и законите на душата есе върху "Антигона
Added by sonik on 02-05-2017 and keywords: [ Print Article ]
Всеки един от нас е нарушавал закона с едно или друго свое действие.Понякога ние ставаме неволни жертви на проявена немърливост, лекомислие, безхаберие...

Пътнотранспортни произшествия, убийства, грабежи, изнасилвания...Всичко това са престъпления предполагащи по-скоро физическа, отлоколкото морална форма на наказание.Смешно и нелепо е да очакваме какъвто и да е морал или пък съвест от убиец, отнел за част от секунзата живота на даден човек.

Фактът, че сме най-висшият вид, а именно човешкият не ни дава правото сами да определяме нтечия съдба, само с едно дръпване на спусъка преждевмременно да поставяме клая на конкретен житейски път.

С един по-нестандартен поглед, откриваме, че има закони с далеч по-голяма тежест, а именно чисточовешките, тези в които участва сърцето, тези в които върхова позиция заемат породилите се чувства и емоции.

Властта на владетеля или законите на сърцето-вечната дилемаа, зародила се още от древни времена, намерила израз в "Антигона"-трагедия свързана със значимостта и силата на направените житейски избори. По майсторски и завладяващ начин Софокъл представя образите на двете основни действащи лица, а именно Антигона и Креон.Съпоставяйки принципите им, доказва огромната разлика във вижданията и отношението им към заобикалящия ги свят, част от който е и покойният вече Полиник.Сблъсъкът между двамата антагонисти възниква поради крайното несходство в начинът им на мислене, интереси, цели.Всеки един от тях защитава ревностно своята позиция, като остава безразличен към чуждата.Докато Антигона следва неизменно законите на сърцето, Креон се осланя единствено на тези, които властта му е дала.Изгубил всичко истинско и хуманно в себе си , остава апатичен към болката на скърбящата сестра.Тя от своя стна, всячески се бори за справедливост, като понася стоически неоправданите и неправомерни обвинения в горделивост, лекомислие, липса на трезво и реалистино мислене.За какъв ли обаче мисловен процес може да става въпрос след като е оскверена паметта на не кой да е, а на собствения и брат.Дали има някакъв начин в подобна момент да разсъждаваш без да проявиш дори и капчица пристрастност към случилото се. Вярвам, че всеки може сам за себе си да даде отговор на този въпрос.Единственото сигурно нещо в случая, неподлежащо на каквито и да е съмнения е е очарователната проява на обич и всеотдайност, демонстрирани от Антигона.Постъпката и трябва да послужи за пример на онези от нас, свикнали да водят тих, спокоен, но и робски живот.Да послужи за обрзец на онези които само определят присъдата си, избирайки привидната хармония на подданическо съществуване.

Антигона е и ще продължава да бъде една достайна за уважение девойка пожертвала бъдещето си в името на това да възтържествува справедливостта.Самият факт, че е дръзнала да престъпи Креоновите повели, доказва изключитебната и смелост, непоколебимост, решителност.

Колко ми малко от нас биха се осмелили съзнателно да пренебрегне самия себе си, в името на това да запазят паметта на близък човек, чиста и неопетнена?!Нима обществото, в което живеем не се характеризира с крайната си егоистичност, неистов стремж към изцяло лична реализация и благосъстояние?!Пределно ясно е, че сме единни в щастливи и радостни моменти, но дали пък нямаме именно противопоолжното отношение в преживяната тъга и болка.Способни ли сме да бъдем до толкова съпричасти към чуждите проблеми, че да пренебрегнем своите, опитвайки се да разрешим тези на околните?!Достигнали ли сме въобще този връх в цялостното си лично израсване... Според мен-не сме , но пък от друга страна искрено вярвам в това, че има хора, готови безпроблемнно да опровергаят истиността на изказаните до тук възгледи.

Не мога по какъвто и да е било начин да натрапвам отношението си относно важността на двата типа закони-на сърцето и властта.самият факт, че са изправеи едни срещу друг е достатъчно красноречив фактор, доказващ тежестта и значимостта им.Отделен въпрос е, че всеки един от нас има различни схващия относно правилно и неправилно.Важна е способността да достигаме баланса, така наречената златна среда, тоест сами за себе си да сме наясно н позицията си в конкрента ситуация.
Може би за някои отношението на Тиванския цар е напълно оправадно, но за мен определеноне е така.Недопустимо е да пренебрегнеш повелите на сръцето, в стемежа си да демонстрираш една илюзорно-стабилна държавническа власт.Именно лицемерното поведение на Креон ме въвежда на мисълта до колко твърд и верен е на принципите си.За разлика от Антигона, Креон омеква пред затрупалите го проблеми. Оставя се на безсилието да го завладее.С този свой ход, Креон става представител на другия типаж хора, контрастиращи на Антигонината решителност и целеустрменост.Хора, искащи постоянно да засвидетелстват своята изкуствена увереност и възможност да бъдат добри държавници.Последните две думи са типичен пример за оксиморон, възлагащ се на невъзможността да бъдеш едновременно добър човек, но и държавник.Креон е именно такъв или поне действията му доказват точно това.Накърненото му достойнство и мъжка городост, допълнително допринасят за нестихващия стремеж към това да прикрие богатото разнообразие от недостатъци.

Колко трудно е да бъдеш едновременно добър в множество дисциплини.Търсейки баланса между поетите отговорости, ние често губим голяма част от обаянието и чара на първообраза си.

Не веднъж сме ставали жертви на тежки критики, отричащи поставените вече приоритети.Важно е обаче именно в такива моменти да не се поддаваме на язвителните провокации, а да останем верни на себе си.

Така както Антигона е вярвала в правотата и значимостта на каузата си, таки и ние трябва да вяравме в себе си и във всеки един свой ход.Нека вършим нещата по възможно най-добрия начин, само така бихме си осигурили спокойствие и смиреност, допринасящи за хармонично и пълноценно съществане.

@All rights reserved with Copyright Webleit.info 2018 by Sonik_Blast [ Site Map ] [ RSS ] [ YouTube Mp3 Downloader and converter ]