Selected from Linux Selected from PHP
- Ubuntu 17.10 Install google's mod pagespeed for apache - PHP-Ubuntu-Youtube-dl simple script for converting and downloading youtube video or mp3
- Ubuntu SSH tunnel via proxy - PHP while loop with every row with a different color
- Install GoAccess Apache Log Analyzer Tool on Ubuntu 17.10 - PHP use while loop in function
- SSHFS and map folder with a proxy - PHP List Files And Folders As links
- How to connect to SSH server with a proxy - PHP Extract Text From String
➥ Разработка върху повестта «Немили-недраги» от Иван Вазов
Added by sonik on 02-05-2017 and keywords: [ Print Article ]

Предлагаме ви откъс от разработка върху повестта «Немили-недраги» от Иван Вазов. Подбрали сме анализ на трета глава, тъй като речта на Странджата по правило е любимо четиво на повечето преподаватели по литература.

Трета глава продължава линията на изображение на хъшовете, у които се събират смислови полюси като комично, битово-ниско, възвишено и идеално.

Експозицията представя преображението на бившите четници в трапезни герои. Обядът в кръчмата става пародия на славните сражения от миналото. Сцената приземява превърнатите “на духове” бунтовници от съня на поета в “изгладнели хора” с “лъжица в ръцете”, нетърпеливи да заситят тялото. Градацията на глаголни форми, алитерацията, метонимичното изразяване създават слухова и зрителна представа за енергичната “битка” на масата: “Скоро обядът се почна шумно, устните засърбаха, устата загвачиха, гърлата загълтаха.”

В колоритната реч на хъшовете могат да се чуят удивителни смесвания на прозаизми (закани, ругатни, комични прякори) и на високо идеологическо слово (революционна пропаганда, девизи, “модни” лозунги).

На тези реплики от различни регистри контрастира патетичната реч на Странджата, превърнала се в идейно-емоционален център на повестта. Словото на Знаменосеца е възвишен образец, в който се вливат цитати и перифрази от Ботевата публицистика и поезия, от стиховете на Стамболов.

Героят произнася речта си, за да обедини братството, разделено на две враждуващи страни от свадата между Димитрото и Мравката. Старият хъш се намесва и предотвратява проливането на кръв между братя. Неговото благородство и справедливост предизвикват възторг и почит сред другарите му. Трогнат, Знаменосеца се обръща към тях с думите: “Благодаря ви, братя мили, за честта...” Прославеният герой, байрактарят на Хаджи-Димитровата чета не се поставя над другарите си, а е горд, че принадлежи към тяхната общност. Тя се крепи на спомена за героичното минало. Чувството за изпълнения патриотичен дълг и гордостта от славните битки в отечеството са общи за емигрантите. Равносметката за изминатия път обединява раздвоеното от спорове хъшовско братство. Но ораторът прави кратък обзор на миналото, защото е по-важно да се намери смисълът на хъшовското настояще. Реторическите въпроси “Кой ни признава?”, “...днес кой ни зачита...” изразяват болезненото недоволство от изгнаническото битие. Странджата изказва общата непримиримост към емигрантското всекидневие. Сякаш няма мост между романтичното минало на битките в Балкана и прозаичното настояще на оцеляването в чужбина. Смело изричайки горчивата истина за емигрантския живот, Знаменосеца утвърждава и една друга истина ­ за съхраненото и в изпитанията достойнство на българските хъшове. То се основава на самоуважението (“Ние сме човеци”), на патриотичната гордост (“Ние сме българи”) и на съзнанието за изпълнената “света длъжност” към отечеството. Вазовият герой е категоричен: цели на истинския хъш не са нито парите, нито имотите. Емигрантите доброволно са се отказали да бъдат стопани. В тяхната ценностна система висше място заемат свободата и саможертвата за нея. Над материалните ценности ораторът поставя патриотичния идеал. Патетичното слово изказва борческите девизи на хъшовската общност и е призив за служене на България.

Ораторът очертава и трагичната емигрантска участ, изповядвайки общото страдание от преображението на борците за свободата в изгнаници “по чуждите места”. Тавтологичният израз “немили-недраги”, възприет и като заглавие на повестта, пряко и емоционално определя съдбата на хъшовете. Те са героите мъченици на националната кауза.

Истинско въплъщение на трагичната хъшовска участ е самият оратор. Той трогателно заговаря за себе си като пример за преображението на един герой от чета в изгнаник, принуден да се бори за оцеляването си. Контрастно е сравнението между образа на Странджата с “левското знаме” и този на кръчмаря, чиято ръка държи “лъжицата”. “Знамето” и “лъжицата” са емблемите на противоречивото хъшовско битие, на героичното и битово принизеното, на славата и срама, на духовното отстояване и телесното оцеляване.

Словото на Знаменосеца вниква в безизходицата на емигрантското всекидневие, с нравствена смелост признава истината за жалкото преображение на бившите поборници, за принудителното им бездействие. Вълненията на оратора са изразени чрез реторически възклицания, обръщения, междуметия, емоционално наситени паузи.

Жестовете на слушателите, тяхното мълчание са знак за дълбоко съпреживяване. Ораторът успява да надмогне самосъжалението, да победи в душата си отчаянието. Той сякаш вдига високо знамето на духа, за да вдъхне на хъшовете кураж и воля за борба. Във втората част на речта мъченическата емигрантска съдба е сравнена с трагичната национална участ. Потресаваща е картината на живота под игото, която перифразира известни Ботеви стихове. Знаменосеца припомня на своите другари, че за себе си те са постигнали свободата. Тя е най-висшата ценност за бунтарите, които трябва да я дарят със саможертвата си на своето отечество.

Странджата вярва в бъдещето и споделя своята мечта да загине като герой със знамето в ръка на Балкана. Утвърждава идеята, че само подвизите в името на България ще осмислят тежкия живот в изгнание, ще оправдаят годините на принудително бездействие. Хъшът призовава другарите си с гордост да приемат своята съдба, да се извисят до съзнанието за саможертва. Пролятата кръв ще бъде изкупление за робския позор, необходимото жертвоприношение по пътя на един народ към свободата. Патетичното слово достига до едно прозрение, изречено като крилата фраза: “Народ без жертви не е народ.”

Изборът на Странджата като оратор откроява ролята му в братството. Той е не само прославен байрактар, но е и духовен водач с поглед върху националноосвободителното движение в миналото, настоящето и в историческите му перспективи. Вдъхновената реч се разгръща като поредица от антитези, чрез които колективният образ на хъша се оценява чрез историческата значимост на неговото дело. Ораторът убеждава своите слушатели, че са изпълнители на висока мисия, тълкувайки понятието хъш в плана на възвишеното: “...хъш значи да се мъчиш, да гладуваш, да се биеш, с една дума, да бъдеш мъченик.”

В речта на Странджата се определя същността на хъшовското битие, в което се сливат трагичното и героичното. Противопоставят се образите на миналото и настоящето: четническите подвизи на поборниците и липсата на признателност, изпълненият патриотичен дълг и изгнаническата нищета. Ораторът убеждава събратята си, че трябва да се гордеят, защото са мъчениците на свободата, страданията и борбите им са за честта и бъдещето на България. С това име започва и завършва словото си Знаменосеца, сочейки извисената цел на безкористните патриоти. Ораторът изрича бунтарския девиз “смърт или свобода” и изказва мечтата на хъшовското братство: “И ще умрем със слава и в борба и няма да издъхнем като кучета по тия улици. Ще се бием още, братя мили! Ще се бием за свободата на България! Да живей България...!”

Страшен и възторжен вик повтаря последните думи на Знаменосеца. Словото му е извисило душите на хъшовете, довело е до прозрение за същността на тяхната кауза, “...тия лица, одеве груби и свирепи”, се преобразяват в ликове на герои, одухотворени от изражението на “благородство и решителност”. Словото е успяло да обедини изгнаниците отново в общност, изцяло посветена на идеалната си цел.

Хъшовете са представени през възторжения поглед на поета романтик Бръчков, виждащ пред себе си истински герои: “Сториха му се, че това са висши същества, родени за страдания, за борба и за слава ­ не като другите смъртни...” Този човек на словото е под въздействието на проникновените думи на един човек на делото. За младия поет Странджата е примерът за всеотдайно служене на идеала. Новакът в братството преодолява своята плахост и за първи път дава израз на възторга си, назовавайки хъшовете патетично “Юнаци!”, а съдържателя на кръчмата ­ “храбрия Странджа”.

Символична е сцената, представяща как хъшовете издигат на ръце Знаменосеца. Жестът е знак за признаването на героя за духовен водач на братството, знак за спонтанно възхищение и обич към благородния хъш. Към наздравицата ­ израз на почит ­ ги подтиква Бръчков. С думите си той внезапно излиза от сянката на анонимността, проявява се за първи път като истински хъш. Македонски се възползва от общия интерес към новака в общността и го представя с театрален жест, “декламаторски”. Думите на авантюриста звучат патетично и са в духа на словото на Знаменосеца. Македонски представя, младия хъш в светлината на една героичност, която предстои да се сбъдне. Бъдещето ще докаже, че поетът наистина носи благородно сърце и е избрал хъшуванията, за да дели с изгнаниците “залъка, глада и страданията”. В свищовчето бившият войвода на чета вижда свой събрат и достоен син на България. Тостът на Македонски се превръща в признание за патриотичната българска младеж, тръгнала по стъпките на старите хъшове. Те виждат в Бръчков свой приемник и гордостта им е безгранична.

Възбудата, предизвикана от пламенното слово на Знаменосеца, се проявява в наздравиците, в екзалтираното приемане на един нов хъш в братството. При “кръщението” Бръчков е равнопоставен със Странджата. И двамата са вдигнати на ръце. Поетът става духовен двойник на Знаменосеца.

Възпламененият дух на хъшовете намира “един изход” и гръмва “Тръба звучи, Балкан стене”. Мощните звуци на бунтовната Чинтулова песен преодоляват тясното пространство на избата и се разнасят волно. Песента пренася хъшовете в мечтаното пространство на юначните битки. Тя изразява копнежа за героично завръщане в родината чрез сражения за свободата. В песента емигрантите изливат гнева и мъката си от робската участ на отечеството, нетърпението по-скоро да настъпи часът на делото. Обет за нови подвизи, Чинтуловата “Тръба звучи. Балкан стене” е спонтанният отклик на словото на Знаменосеца.

Повествованието на трета глава разкрива как вдъхновеното слово на Странджата и една бунтовническа песен пречистват духовно хъшовете, извисяват ги над прозаичното всекидневие, над грижата за прехраната и покрива, преобразяват ги в герои, готови за саможертва. Но този безкористен порив не среща разбиране, а ироничната оценка на румънските минувачи...

@All rights reserved with Copyright Webleit.info 2018 by Sonik_Blast [ Site Map ] [ RSS ] [ YouTube Mp3 Downloader and converter ]